Точно преди година бе сформиран така нареченият нов младежки национален отбор, а от селекционера Михаил Мадански струеше оптимизъм.
И действително след "хикса" в контролата с Македония, младите "лъвове" изиграха още 6 мача, в които загубиха само един.
Вярно, че победите бяха на два пъти срещу Андора и веднъж срещу Азербайджан, но привидно нещата вървяха. Допреди седмица още имаше някаква надежда, но петицата от Словения дойде в повече.
А и скандалите по оста клубове - младежки отбор допълнително опетниха имиджа на селекцията на Мадански.
Знаел ли, не е ли знаел, съгласил ли се е Чочев и останалите да не играят срещу Дания... Вече няма значение.
Не бива да се омаловажава трудът му, но е ясно, че доцентът ще освободи поста. Едва ли самият той има желание да продължи.
Сега на дневен ред е въпросът кой ще го наследи.
Според слуховете тежката дума за новия треньор на младежите ще има Любослав Пенев и определено това изглежда най-удачният вариант.
Ел Голеадор работеше добре и с Мадански, но сега трябва да посочи точният човек, с когото синхронът между двете гарнитури да се подобри.
От това ще спечелят всички.
Емил Велев и Методи Деянов изпъкват като фаворитите на Пенев и нищо чудно точно някой от тях да поеме младежите.
Кандидатурите са прилични, но крият и риск. Кокала е опитен, но твърде опак и понякога труден за комуникация, докато Мето е много перспективен, но все още зелен в занаята.
Единият е левскар до мозъка на костите си, другият - любимец на сектор "Г". Като че ли са на двата полюса...
Затова Любо (ако действително той избира) трябва да е предпазлив и да намери баланса, който ще помогне в работата му.
А как ви се струва младежите да бъдат водени от чужденец, който да не робува на клубовете и мениджърите, да не обръща внимание на медийния натиск и да си върши работата, както смята за най-правилно?
Защото с Петър Миладинов, Сашо Станков и Мишо Мадански някак си не се получи...