Роджър Федерер покори Уимбълдън за рекорден 8-и път в кариерата си, побеждавайки на финала Марин Чилич с 6-3 6-1 6-4. Така Маестрото спечели 19-ата си титла от Големия шлем, но по-важното – доказа, че невъзможното за всички останали е ежедневие за него, колкото и клиширано и пресилено да звучи.
Трофеят от „свещената трева“ е достатъчно ценен сам по себе си, но постигнат на 35-годишна възраст, без загубен сет и идващ след „Слънчев дубъл“ (Индиън Уелс и Маями) и Australian Open е още по-показателен.
Маестрото си даде 6 месеца почивка след контузията на Уимбълдън 2016, а после бе прероден – буквално. Така крачката назад се оказа засилка за нещо много по-голямо, на което не му се вижда краят.
Кой може със сигурност да твърди, и да се аргументира, докъде ще стигне швейцарецът? Освен Мирка Федерер, разбира се, защото тенисистът неведнъж е казвал, че ако жена му иска той да прекрати кариерата си, ще се вслуша на секундата.
Походът към титлата на Централния корт в Лондон е много по-труден, отколкото Федерер го направи да изглежда. Но знаем, че майсторите са най-добри в това да правят сложните неща видимо елементарни.
Спечелването на Australian Open бе приказка. Никой не очакваше Роджър да играе дори финал, а липсата на психическа обремененост е основополагаща за добрите постижения. Ситуацията преди Уимбълдън беше коренно различна, защото Федерер заяви, че целта му е купа от „свещената трева“ и умишлено си даде почивка в сезона на клей.
Може би обстоятелствата помогнаха – шампионът Мъри и връщащият формата си Джокович се контузиха, Надал отпадна след „кървава“ драма срещу Жил Мюлер, а вдъхновеният Марин Чилич също имаше физически проблем.
Всички тези фактори обаче по никакъв начин не омаловажават постигнатото от Федерер, защото предпазването от травми е толкова важно, колкото всеки компонент в играта, например.
„За да съм честен, много съм изненадан колко добре върви тази година“, призна шампионът. И наистина, след паузата нещата можеше да тръгнат в противоположна посока, но победите заваляха. Същият пример последва и Рафаел Надал, който също е неудържим след като се оттегли за кратко.
„Винаги ще вярвам, че мога да спечеля пак“, каза Федерер, който се закани догодина да пробва да защити короната си.
И това е най-впечатляващото – той направи невъзможното да е логично. И ако в началото на 2017 г. някои предричаха края на Маестрото, то сега никой не се съмнява, че е способен да спечели всеки турнир, на който участва.
А дали имащите неприятности Новак Джокович и Анди Мъри трябва да си починат, за да се върнат по-силни? „Не е гарантирано, че ще проработи, но опитайте“, биха посъветвали Роджър и Рафа.