Ни Зико, ни Зику

ЦСКА продължава да изумява с невероятната си селекция, в която си тръгват основни играчи и пристигат неизвестни такива. В унисон с цялостното неадекватно поведение на клуба, особено в последните 6 месеца, сега на аерогара София се чакат някакви звезди от Удинезе, които вероятно дори в Удинезе никой не разпознава.

Каква е връзката на ЦСКА с италианския клуб от малкото градче от селски тип в подножието на Алпите? Там на стаж ходиха хора от медицинския и спортния щаб на армейците, после почват трансфери на ненужни в Италия, за да се подсили хилавата останка от цесекарския отбор, а и лекар, масажист, кой знае още какво.

Как така именно и точно Удинезе иска и Жуниор Мораеш и Бандаловски?

Някаква бизнес инициатива на босовете на ЦСКА е хванала дикиш в италианския север, или пък силната румънска връзка в града под Алпите се е преплела някак с бизнесите на пернишките асове.

Знае се, че шефовете на ЦСКА постоянно чоплят нещо из Румъния, я играч да вземат, я да продадат, а в някои случаи и да разделят...
В Удине пък командва Дачия, който стана генерален спонсор преди 3 години, а се говори, че румънците спасили клуба от фалит.

Е, съвпаденията станаха доста... Вероятно някъде по „хранителната верига" са полуизтрити от официалните сведения имена като Димитър Борисов, Джиджи Бекали и други герои на крепката българо-румънска връзка на ЦСКА от последните 3 години.

Най-значимият момент в историята на Удинезе (всъщност май единственият значим) е Зико - онзи, великият бразилец, когото наричаха Белия Пеле. В началото на 80-те той игра за година и половина в Удине и там хората още го обожават. В ЦСКА пък най-прясната звезда е Зику, румънец. Мина и замина, вероятно с облекчението, че се е отървал от българската действителност.

Та отломките от резервния отбор на Удинезе няма да останат там, където се е подвизавал Зико. Те ще се събличат нехайно по екип за 6 месеца там, където и Зику не пожела да остане. Мотивацията им е под сериозна въпросителна. За какво да се напъват? През лятото си заминават обратно за Италия или Африка, или откъдето там произхождат.

Така се работи в ЦСКА. Продава се най-доброто за парички, но се взима каквото изпадне по приятелска линия, за да се върже състава. Клубът го очаква поредната интересна пролет, в която емоциите ще са повече от точките.

Но какво тук трябва да изненадва? В последните години ЦСКА или прави силна есен и след Нова година се саморазрушава, или след ужасяваща есен и зачеркнати шансове за титла се събужда и прави силна пролет. И в двата варианта крайният резултат е един и същ.

Чакането продължава. Поне за някой нов Зику. Защото такъв като Зико Удинезе дори и да го има, няма да го даде в ЦСКА.