„Лионел Меси е най-добрият в цялата история на футбола. Видял съм много и знам какво говоря.”
Помните ли тези думи на Луис Енрике? Изречени бяха след дербито с Реал, когато Меси вкара два гола, вторият в последната минута, а Барселона победи с 3:2. И Енрике го провъзгласи за най-най-великият.
Къде е днес Луис Енрике, за да каже същото? Или защо Зинедин Зидан не се поблазни да заяви след победата над Ювентус (4:1) във финала на Шампионската лига, че Кристиано Роналдо е №1 за всички времена?
Истината е, че през последния сезон голямата надпревара между Реал и Барселона се водеше между двама треньори, които разполагат с двамата, без съмнение, най-добри футболисти в днешно време. Но резултатите категорично са в полза на „белия балет” на Зидан и Роналдо.
В първия им пълен сезон заедно в Реал двамата изведоха отбора до титлата в Испания, трофея в Шампионската лига, първото място на световното клубно първенство и Суперкупата на УЕФА, в чийто финал срещу Севиля (2:0) португалецът не игра заради контузия. По-рано през 2016 г., само месеци след като Зидан пое Реал, тандемът триумфира за пръв път заедно в Шампионската лига, а сега повтори успеха.
Преди това Луис Енрике спечели с Барселона девет трофея, сред които две титли на Испания (2015 и 2016 г.) и Шампионската лига (2015 г.).
Но какво се случи с каталунците през последния сезон, когато насреща им във всички турнири бяха Зидан и Роналдо? Взеха Кралската купа… и толкова.
При това, по думите на Луис Енрике, той самият е разполагал в състава си с уж най-добрия играч в цялата история на футбола. Може и така да е, но големите отличия сега отидоха в Мадрид.
Истината е, че успехите във футбола не се дължат нито само на треньора, нито единствено на даден играч, колкото и голяма звезда да е той. Но когато на скамейката има един изключителен специалист, а на терена играе истински лидер с изумителни способности, тогава нещата потръгват.
В Реал така беше при тандема Дел Боске – Зидан, така сега е и при съвместната работа на Зидан и Роналдо. А Барселона на Луис Енрике може и да има успехи, но няма как да се сравнява с онзи състав на Гуардиола, който направи революция в играта. Нито дори с „отбора на мечтите” на Йохан Кройф и Христо Стоичков, отмъкнал четири пъти поред шампионската титла на Испания под носа на Реал.
Но пък следващата година нищо чудно новият треньор на каталунците Ернесто Валверде да успее по същия начин и начело с Меси, както този сезон стана със Зидан и Роналдо. На футбола това му е хубавото, че кралете, колкото и да са велики, бързо падат от трона.
Имаше време, в което всяка година се определяше като „годината на Меси”. Миналата беше „годината на Роналдо”, когато Реал победи в Шампионската лига, а португалецът и неговите сънародници станаха първенци на Евро 2016.
Този сезон най-вероятно пак ще бъде същото.
Особено след като Фернандо Сантош обяви в Кристиано в състава си за Купата на конфедерациите. Турнирът започва по-късно този месец в Русия, а по всичко личи, че Роналдо и останалите от тима на Сантош имат сили да го спечелят. Докато Меси все още чака първия си голям трофей с националния тим на Аржентина.
Така че по-леко с крайните оценки. Нито Роналдо е по-добър от Меси, нито Меси може да извади някакви аргументи, че превъзхожда с нещо португалския си съперник. Колкото и да се правят сметки, колкото и да се изчисляват спечелените купи, вкараните голове и „Златните топки”, двамата си остават най-големите за съвременния футбол. Но с нищо повече или по-малко от Пушкаш, Ди Стефано, Пеле, Кройф или Марадона. Всяка епоха си има своите герои.
За сегашната това са Меси и Роналдо.
