Като около всяка спортна трагедия на България, а това е общо-взето историята на лош резултат, загуба или провален цикъл на един отбор, има и някоя лична драма.
Волейболистите падаха здраво цяло лято и ето, че пак се сетихме да връщаме в тима Матей Казийски. Новините и слуховете валят - Данчо Лазаров ще се среща с него в Италия. Или пък - Любо Ганев ще го чака на таен остров, или може би в Космоса?
Същевременно Любослав Пенев няма нападатели и лидер в националния, та да вземе да отскочи или прати някого в Монако, където да преговаряме с НЕГО. Тайното ни оръжие, последният отличен български футболист, за когото светът е чувал.
Димитър Бербатов, също като Матей Казийски, сам се отказа от националния. Те двамата си знаят защо.
И като професионални спортисти на най-високо ниво, вероятно причините им са сериозно обмислени и съобразени с правилната траектория на кариерите им. Матей е на 30, има огромната отговорност да е водещ играч в най-силното първенство и лятото му е чудесно време за почивка, вместо да е на педали с националния. Бербатов е на 33, всяка пауза за националните тимове му идва добре-дошла да отдъхне от натоварванията в клуба.
И не е само това, както знаем. Причините и при двамата бяха свързани със сложни взаимоотношения в кухнята на двата спорта.
Франк Рибери също се отказа наскоро, правят го баскетболисти, волейболисти, футболисти от най-добрите тимове в света.
Гигс спря да играе за Уелс на 33, а можеше да играе още и бе най-добрият футболист на страната си. Правили са го Шустер, Ефенберг и дори великият Кройф. Случва се постоянно.
Най-добрата рецепта е да гледаме напред, да изстискаме максималното от ресурса, който имаме. И във футбола, и във волейбола.
Да се работи за това отборите ни да са силни, играчите - взаимозаменяеми, за да не се стига до оплакване и вой до небесата, когато някоя звезда се откаже.
Назад няма смисъл да се връщаме. Колкото и да са добри липсващите.
