"Това е само началото - каза селекционерът на Германия Йоаким Льов след триумфа в Рио де Жанейро. - Пред този отбор има още няколко силни турнира, а от младежките формации влизат младоци като Дракслер, Майер, Крамер..."
Германия изгради златен отбор за 6 години, след като стигна и загуби финала на Евро 2008. Но този Бундестим е плод на цялостна стратегия в страната, начертана след позорното представяне на Евро 2004. Тогава отборът бе даден на Льов и Клинсман, като вторият основно бе мениджър и мотиватор.
Но не е само първият тим. Клубовете, организацията на футбола, както и всички пластове в националните тимове, се промениха.
Свърши се с купуване на звезди от чужбина, наложено като модел от Борусия и Байерн в края на 90-те. Сега пак ги има, но и двата гранда градят най-вече със свои кадри - Хумелс, Кроос, Швайнщайгер, Лам, Мюлер - това са все продукти на школата на Байерн, като Хумелс вече е стълб в Дортмунд. Гьотце пък мина по обратния път. Споменатите хора са гръбнакът на националния тим. Добавяме 3-4 имена на играещи в чужбина и - ето ти формулата.
Всички те са продукт на новата система. Младежкият отбор, както и юношите до 19, 17, 15 г. бъкат от таланти. Защото в гарнитурата до 21 години има и куп титуляри в бундеслигата, не просто млади надежди. Клубовете ги налагат отрано.
Моделът е почти същият, по който Франция заработи след "Парк де пренс" и наложи 10 години доминация със световна и европейска титла. Тотално подмладяване, наливане на пари в школи, академии и бази - защото те са гръбнакът на работеща футболна индустрия.
И германската работа също даде резултати. Защото каквото го могат французите, германците го могат не по-зле...
Защото загубата учи. Амбицира. Поне в нормалните, мислещи и икономически способни държави.
