Футболът винаги е имал сложна връзка с големите победители.
Този толкова основен инстинкт на човека да критикува, подценява и омаловажава, да бъде преди всичко подозрителен и негативен, намира особено силно проявление в любимата игра и коментарите около нея.
Специалисти, журналисти, блогъри, анализатори, легенди, фенове - всички са окуражавани да се включват в какофонията от мнения, а обикновено гласност получават най-крайните сред тях. Победителите биват хвалени, но това бързо омръзва, особено ако някой побеждава твърде много и твърде дълго.
Тогава започват подигравките, засилва се негативизмът.
Непобедимите от Арсенал бяха невероятни нали? Да, но записаха цели 12 равенства и загубиха от съперници от Висшата лига и в трите турнира за купите. Великият състав на Манчестър Юнайтед, който спечели требъл, също беше невероятен, но стана шампион само със 79 точки - а с толкова днес ще можеш да се бориш най-много за трето място.
Манчестър Сити пък беше уникален преди два сезона, но се пропука срещу Ливърпул в Шампионската лига...
Е, в настоящия Ливърпул е трудно да се намерят каквито и да е недостатъци, особено при нечовешкия сезон, който отборът прави във Висшата лига, и при вече 19-те точки преднина на върха.
Но през този и миналия сезон, когато трябваше да се търси нещо негативно в отбора, обикновено се изтъкваше Мохамед Салах.
Формата му била паднала, защото не вкарвал колкото в дебютния си сезон.
Бил егоистичен, стрелял, когато трябвало да подава.
Пропускал твърде много положения.
Нямал толкова разностранни качества като Фирмино и Мане.
Естествено, това са глупости. В лицето на Салах Ливърпул има фундаментален играч и преди всичко неизменен победител. И снощи срещу Уест Хем египтянинът беше архитектът на победата с 2:0 с гола си от дузпа и асистенцията за втория на Алекс Окслейд-Чембърлейн.
За пореден път този сезон Салах показа, че е футболист, способен самосиндикално да печели мачове на отбора си. И като доказателство идват не само личните му статистики в отделните мачове, но и крайните резултати в срещите с негово участие.
Салах вече има 30 поредни победи във Висшата лига - пренебрегван до момента, но наистина абсурден индивидуален рекорд, който дотук изпреварва със 7 мача предишното най-добро постижение.
Можем да го обясним с факта, че Салах просто играе в най-силния отбор в Премиър лийг, но самият той е с основна роля за серията. Крилото натрупа 16 гола този сезон и вече е водещ голмайстор на тима си. Всъщност откакто пристигна на "Анфийлд" през 2017 г., Салах е отбелязал повече голове във Висшата лига от който и да е друг (66).
Любим номер му е и да запише гол и асистенция в един и същ мач - правил го е вече 14 пъти за две години и половина. За този период никой друг играч от Висшата лига не го е сторил в повече от 9 случая.
Сякаш вече посвикнахме с уникалния принос на египтянина, но не бива да го приемаме за даденост, защото откакто е в Ливърпул, той владее Висшата лига както никой друг.
Ако продължава да се представя така, негативизмът към него тепърва ще нараства, както и към целият отбор на Юрген Клоп, и ще продължава да е все така незаслужен.
След успеха над Уест Хем, за пръв път в историята си "червените" побеждават всеки от останалите елитни тимове в рамките на един сезон. Дори великите състави на Бил Шенкли, Боб Пейсли и Кени Далглиш не са успявали да го направят.
Толкова специален е този Ливърпул, и то защото е съставен от победители начело именно със Салах.
