Стабилните принципи не са характерна черта на футболните хора в България.
След мача категорично се казва, че отборът Х повече няма да бъде домакин на даден стадион, следват телефонни обаждания и решението мигновено се променя.
Почти всеки обявява едно, мисли си друго, прави трето, а след това лъже и замазва...
На този фон поведението на най-знаковия и класен наш футболист в последните години Димитър Бербатов е ярък пример за нещо различно в позитивна насока.
На всички ни е ясно, че той е замесен от друго тесто. Той е по-интелигентен от повечето си колеги, разсъждава и се държи по коренно различен начин от тях. Дори, когато не прави нищо, отново е пример за подражание.
Акцентът от вчера бе отворената вратичка, че Благой Георгиев може да се завърне в националния отбор, но Бербатов отново излезе едни гърди пред него, макар изобщо да не бе замесен в случая.
Цялата работа е там, че Митко си държи на думата.
Преди две и половина години той обяви, че се отказва от „трикольорите" и просто спази това обещание, за разлика от мнозина свои колеги.
Да, самото му решение да се откаже може да е предизвикало вълна на гняв у много хора, но това си е негов личен избор.
За сравнение, Благо обяви, че се оттегля, но след по-малко от година, подобно на тийнейджър, си смени настроението и сега е на път да се завърне.
Няма как да си идол на подрастващите с такова лигаво поведение. Няма как от Терек да преминеш в Манчестър Юнайтед, ако се държиш по този начин.
Помним и други пубертетски постъпки на хора като Радостин Кишишев (2003, бъзва се за това, че капитанската лента отива при младия Стилиян Петров), Илиян Киряков (1996, подкрепя своя гуру Стоичков в бойкота му срещу Христо Бонев), Станислав Манолев (2011, побеснява, че Матеус не го е включил в състава за мача с Англия) и Любо Пенев („На който не му харесва, да духа супата!", 1996 г.)
И докато всички изброени са футболисти, без които отборът спокойно може да мине, тази склонност не подмина и най-големите ни звезди. През 1998 Балъков се отказа, защото смяташе, че Стоичков и Пенев влияят прекалено негативно на отбора, а Стилиян Петров през 2006 се оттегли заради непоносимост към Стоичков, който тогава вече бе в ролята треньор.
Дори и големият Христо Стоичков има върху какво да се замисли, след като цели три пъти (1991, 1994 и 1996 г.) напусна или бе на път да напусне националния.
С поведението си тези изтъкнати наши футболисти напомнят на прелетни птици, които идват и си отиват според сезона.
Ако трябва да обобщим всичко - класата се формира не само на терена, но и извън него.
И докато за тази на игрището си има треньори, то за другата трябва нещо наистина специално...
