Президентът на Българския футболен съюз Борислав Михайлов и част от националите ни се завърнаха у нас след поредното фиаско на тима, този път срещу Швейцария в Базел. На летището доскорошният рекордьор по мачове за националния отбор призна, че проблемите във футбола са големи, но бързичко прехвърли вината за тях върху треньорите и футболистите. Първите „получават лицензи от УЕФА, но явно или го можеш, или не - няма значение каква диплома имаш", а вторите - така или иначе нямат необходимия манталитет".
Думите му предизвикаха вълна от недоволство сред феновете. Във форумите в Интернет Михайлов незабавно бе атакуван и му бе поискана оставката.
Преди това критики отнесе и Матеус. А преди това и играчите. Виновни за кризата - колкото щеше.
В цялата говорилня обаче така и не се чу каква е алтернативата. Кой ще дойде ако си тръгне Михайлов? Ами Матеус? Това ще накара ли автоматично националния ни отбор да заигра като Испания, например? Или Левски и ЦСКА да станат като Барселона и Реал (Мадрид)?
Ясно е, че няма да се случи. Дали е Боби, Лотар, Иван, Петър няма никакво значение. Клубовете и националния ни тим работят без каквито и да било планове - нито краткосрочни, нито дългосрочни. В развитието на спорта като цяло липсва стратегия.
Затова тимовете ни на всеки трансферен прозорец взимат по 7-8 нови попълнения, които играят по 5-6 месеца и си тръгват безславно. После въртележката пак се завърта, докато дойде поредния БАТЕ, Дебрецен или някой друг такъв. Ако на някой това му звучи странно нека види големите отбори кога и по-колко купуват. Само няколко примера - през лятото на миналата година Барселона взе трима нови, през януари само един, а през това лято - двама. Преди година Манчестър Юнайтед взе трима, през януари нито един, през това лято отново трима. Изключенията са малко и са предимно в отбори с богати финансови възможности като Манчестър Сити, Реал (Мадрид), Малага.
Въпреки че е твърде далеч от подобни бюджети през миналото лято Левски взе осем нови попълнения, през зимата още четирима, а през това лято - други шестима.
Националите пък вероятно са един от малкото тимове в света, който няма представа с кого ще играе следващия приятелски мач да не говорим за програмата за следващата една година.
Същото важи в голяма степен и за работата в школите. Където пък липсват половината от нужните специалисти.
Докато тези неща не се променят футболът ни ще продължава да затъва. Но някой трябва да знае как да постигне промяната. А такъв все още май не се е появил.
