Когато дойде мач срещу Швеция, най-често ни се смеят, че са ни опукали с три гола. Понякога и с повече. Този път ни се смяха още преди да е започнала играта заради клипа с националите хайдути. А най-смешното е, че въпросните футболисти дори не са разпознаваеми за широката публика. Както написа някой във Фейсбук: „Толкова ги познавам, колкото и останалите дървета зад тях…”
Всичко това навява тъжния спомен от 2005 г. Помните ли как преди двубоя Швеция – България милата ни татковина се озова в невиждан и нечуван медиен и запалянковски кретенизъм?
Първо го ударихме на люто патриотарстване. Наблегна се здраво на това, че българите сме голяма работа, а от шведите нищо, ама нищичко не става. Ние сме дали на света Джон Атанасов, Боянските стенописи, най-старото златно съкровище, първата самолетна бомбардировка, Ибряма, Теодоси Спасов, Милчо Левиев, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска и Гена Димитрова.
А Швеция какво е дала на света? Само АББА и онази русата Виктория Силвстед, дето се появи навремето дибидюс гола в „Плейбой”.
Пак тогава научихме, че България се явява пета космическа сила в света. А шведите дори и един космонавт не могат да ни извадят насреща. И всичко това покрай един футболен мач!
Накрая го ударихме на полова сила и мощ. По вестниците излязоха интервюта с някой си Дечо Неуморния, гларус от Слънчев бряг през 80-те години. Този същият разправяше във връзка с мача, че „шведките са трудни, но винаги пускат", понеже шведите ги нямало никакви в кревата. И затова би трябвало да ги победим.
А на стадиона беше още по-страшно. Имаше лозунги „Един народ, един отбор, един треньор!”, като последният се явяваше Христо Стоичков. По уредбата вървеше „Боят настана”, някакви преоблечени като четници хора маршируваха по пистата и вееха байраци.
На влизане раздаваха едни картонени ръце с разперени пръсти, които можеха да се подгъват по такъв начин, че да изобразят конфигурация от три пръста с преобладаващ среден.
Имаше и надпис "Тройка на шведите", а отзад реклама на гроздова ракия. Това го връчваха на народа да го размахва срещу гостите, особено докато върви освиркването на химна им.
Помните ли как свърши мачът? Шведите ни опраскаха културно с 3:0. А после ни се смяха, и с право. Да не стане и сега същото?
Впрочем, това сме го гледали и в чужбина, не е само наш патент.
Тя, глупостта не ходи само по българите. Дори самите шведи сега се похвалиха по повод футболния ни хайдутлук, че още на Евро 2008 те изтипосали техния очилат треньор Ларс Лагербак преоблечен като гладиатора Максимус на Ръсел Кроу. Това се случи точно преди мача с Русия в Инсбрук. Е, каква им беше файдата на скандинавците от футболния им гладиатор, като паднаха с 0:2?
Ами Англия на Евро 96? Преди полуфинала с Германия бяха изтъпанчили по първите страници на вестниците си Пол Гаскойн и Алън Шиърър, облечени като войници от Втората световна. „Ахтунг фрицове, за вас европейското свърши!” Наистина свърши, само че за англичаните.
Истината е, че така просто не се прави. Историята си е история, футболът си е футбол – игра по ритане на топка.
А и като си знаем мачовете срещу шведите, които ни бият където ни пипна... Най-много Хаджи Димитър и Стефан Караджа да се обърнат в гроба, задето са ги вкарали в подобен филм.
