Българският национален отбор по волейбол започна тазгодишната си кампания в Лигата на нациите под ръководството на Силвано Пранди с качествена продукция срещу тима на Канада, след което напълно заличи добрите впечатления с представянето си срещу Аржентина и абсолютния аутсайдер и новак в Лигата Португалия.
Въпреки колебливата (меко казано, по-скоро ужасяваща) игра срещу иберийците не бива веднага да се правят каквито и да е крайни изводи, доколкото става въпрос едва за първите три мача на националите ни в новата „ера“ Пранди. И все пак – заслужава си да бъдат щрихирани два момента (засега).
Една от преподавателките ми по немски език в гимназията ни налагаше (и с право) съвършено простичкия принцип: „Дисциплина, концентрация, лексика“. Ако преведем това кредо на спортен език, то първите две изисквания остават, а наличието на достатъчно езиково богатство би могло да се трансформира в „спортно-технически и тактически умения“.
Неслучайно обаче лексиката (умението) се поставя едва на последно място в тази своеобразна пирамида на успеха. Изводът от принципа е също толкова прост, колкото и самият принцип – ако дисциплината и концентрацията липсват, спортно-техническите умения изгубват изцяло значението си. Ако си излязъл на полето с настроение за бърза и безпроблемна победа, трудно можеш да надделееш над себе си, когато нагазиш в блатото на съпротивата и разочарованието.
Необходимо е да се замислим дали към липсващото „К“ на концентрацията в българския отбор не следва да се добави и друго – на комуникацията. Разбира се, не бих могъл да твърдя наличието на съществени недостатъци в този процес, като цяло, но поне това, което изплува на повърхността за нас, като зрители, оставя място за някои размишления.
Извинете за нелитературния език, но почивките, които Силвано Пранди взема, преминават… тегаво. Липсата на комфорт в говоренето на английски език от страна на наставника при предоставянето на информация относно необходимостта от промени от тактически и спортно-технически характер може да изглежда като дребен проблем. Подобен извод по-скоро предполага неразбиране на важността на комуникацията между треньор и играчи.
Или ако цитирам родния поет Атанас Далчев: „Когато човек не говори добре даден език – не казва, каквото мисли, а мисли, каквото може да каже“.
Пък и повечето от нашите състезатели, така или иначе, говорят (и разбират) италиански. Ако е необходимо, отивам още по-далеч – трябва да го разбират.
Първият турнир от Лигата на нациите премина танцувално за българските национали. Една напред, две назад. Само че мелодията на танца по-скоро наподобяваше трион о брадва, а не звуците на Софийската филхармония.
