Назначението на Любослав Пенев за селекционер на националния отбор едва ли е голяма новина, тъй като го очакваха всички, които се смятат за изкушени от родния вариант на футбола. Защото нашият е малко по-различен от истинския и тук се крие основното препятствие за Пенев на новия му пост.
Къде със знанието на Пенев, къде без него, пъзелът вече се реди - кои футболисти трябва да играят в националния, кои - не, защо тези, а не другите и т.н. Феновете, както и медиите пък вярват, че точно чепатият характер на Пенев ще сложи край на политиката в националния отбор да се изявяват некадърници, които са гласени за трансфер и във визитката им задължително трябва да пише, че са ритали за България. Като не може България да ги изрита.
Защото играчите мрънкат най-много, при това в тази дисциплина се отличават тези, които са постигнали най-малко. Другите, успелите, постигналите нещо във футбола, предпочитат да се изявяват на терена.
В първите дни, а може би и седмици след назначаването на Пенев, ще има благородно мълчание и дори наченки на джентълменство. След което, някой няма да издържи и ще изреве - с най-голям шанс да оглавят ранглистата са някои клубни президенти, а може дори самият Борислав Михайлов да обясни пред медиите в типичния си стил какво точно се случва или по-скоро - какво не се случва.
Ще видим и до кога Пенев ще търпи другите да се упражняват в красноречие на негов гръб и кога ще им отговори.
Въобще, ще е прекрасно, ако новият национален селекционер се размине с националните особености на българския футбол, ама надали. Защото тука всички са велики, всичко знаят и не им пречи, че почти нищо не могат. Часовникът е включен и обратното броене започна.
