Рождения ден на футболен клуб Ливърпул е 15 март 1892 година. Официално. Но всеки истински привърженик ще ви каже, че най-важната дата в историята на клуба е 15 април 1989-а. И досега душата на "Ливърпул" е жива благодарение на... 96 загинали.
Стадион "Хилзбъро", Шефилд - историята е известна. Преди полуфинала срещу Нотингам сектора с фенове на Ливърпул е пълен, но полицията отваря вратите за близо 4000 напиращи отвън запалянковци. В резултат, стоящите най-долу, пред близо триметровите огради, са премазани. Униформените отказват да срежат прегражденията и пускат хората на терена чак 15 минути след началото на ужаса - около 15:15 ч. местно време, въпреки че мачът е прекъснат още в 15:06 от съдията. Фаталното закъснение убива 96 фенове, които се задушават на оградите.
Денят променя английския футбол завинаги.
Министърът на правосъдието лорд Тейлър изготвя доклад за сигурността по стадионите. Никъде в Англия не се разрешават правостоящи, премахват се оградите край терена, засилва се контролът и се променя системата на продажба на билети. Заради "Хилзбъро" сега на английските стадиони е удоволствие да заведеш детето си.
А Ливърпул? Ефектът от трагедията бе поразителен. Травмата от преживяното прогони от отбора най-добрите му футболисти, а треньорът-икона Кени Далглиш си тръгна уморен. Най-вече психически. Кени посетил всички погребения, постоянно бил в контакт със семействата. Години по-късно разкри, че домашния му телефон звънял и в 2 през нощта, били опечалени близки.
Ливърпул като машина, която мачкаше безмилостно, вече бе в миналото. Но клубът се прероди - играчи, ръководители и запалянковци се свързаха в близост, която никога преди това не бе постижима. Целият град почувства по нов начин клуба и червения му цвят.
Грешка - целият свят. Защото вечерта след трагедията Милан прие Реал в полуфинал за КЕШ. В първата минута мачът спря, играчите застинаха на терена, а от уредбата на "Сан Сиро" зазвуча химнът на Ливърпул - "Никога няма да останете сами". Пееше и целият стадион, пълен с италианци.
Преди четири години в Атина, на финала в Шампионската лига Ливърпул - Милан, английските фенове благодариха за онази почит с огромен транспарант.
Както и при Манчестър Юнайтед, с трагичната гибел на "бебетата на Бъзби", и Ливърпул сякаш намери своя опора в настъпващите времена на маркетинг и роботизиране в модерния футбол. И спаси душата си, остана себе си.
Вече 22 години, на този ден стадионът почти се пълни. Идват фенове, бивши играчи, тогавашният кмет на Ливърпул, вътрешният министър, както и привърженици на други отбори. В този ден футболът е единен, почита паметта на невинни жертви, дадени в негово име. И помогнали той да стане по-добър.
Преди година премиерът Гордън Браун призна, че 96-те загубени живота са спасили хиляди, тъй като трагедията предизвикала революционните промени в организацията на футбола на Острова.
Ливърпул има поне 96 причини да знае, че резултатът на терена, един грешен пас, неточен удар или продаден играч, далеч не са най-важното нещо на света. И всеки един от трибуната Коп знае същото. Клубът живее втори живот след "Хилзбъро", а е обзет и от изгарящата обсесия да помогне на феновете в борбата им за справедливост.
Тази кауза придоби глобални измерения. Да, Ливърпул живее за титли и рекорди, но сърцето на клуба бие заради 96-те.
Преди няколко години в мач с Арсенал в първите шест минути "Анфийлд" не спря да пее само един и същ рефрен - "Справедливост за 96-те". Оглушително. А хореографията на Коп-а бе само с една изписана дума: "Истината". На терена отборът падна с 1:3, но и досега феновете наричат това "най-великата вечер на "Анфийлд".
Шестте минути на тази невиждана демонстрация (точно в 15:06 ч., шест минути след началото, е прекъснат мача на "Хилзбъро") впечатлиха дотолкова Тиери Анри от "Арсенал", че той даде интервю, в което се разкая, че е вкарал гол срещу тези фенове. Французинът може да е спокоен - за тях има много по-важни неща от един допуснат гол във вратата на Ливърпул.
