Понякога един човек не е достатъчен да промени един отбор, дори и той да носи прякор „Кралят" и да се казва Далглиш. В това се убеди самият „кинг Кени" в десетината дни, откакто е начело на най-успелия английски клуб - Ливърпул, с който има 8 титли, 3 купи и 3 купи на европейските шампиони общо като играч и мениджър.
В ужасяващата серия от дербита - с най-големия враг Манчестър Юнайтед за Купата на ФА и с местния съперник Евертън за първенство, между които някак си се вмъкна и една странна загуба като гост на новака Блекпул, стана ясно, че харизмата на най-голямата легенда на Ливърпул няма да е достатъчна, за да изтегли отбора от посредствеността, в която тъне вече 20 години, при това с особена сила през последните два сезона.
Тези твърде рядко щастливи за привържениците на „червените" две десетилетия от последната титла, когато треньор беше именно „Кралят", няма как просто да бъдат зачеркнати и да се започне от 1990 година, защото сега сме 2010 и футболът се промени драстично.
Висшата лига не е същата и като през 1995 г., когато той стана шампион с Блекбърн. Определено единствената постоянна величина, единственият мениджър, който винаги успява да се адаптира правилно (дори да му трябват година-две, за да се пренастрои), е неостаряващата шотландска лисица сър Алекс Фъргюсън. Показателно е и това, че неговият Манчестър Юнайтед е на път да подобри рекордното постижение на Ливърпул от 18 титли, с което да пренесе хегемонията си в Англия на ниво „всички времена", а не само „краят на ХХ - началото на ХХI век".
Всичко това идва да каже, че историята си е история, но в момента Кени е никой в бизнеса, така както и отборът му е никой, който може да бъде надигран безпроблемно от Блекпул.
Това, естествено, не трябва да води до отчаяние многобройните привърженици на Ливърпул по целия свят - видите ли, щом Далглиш не може да помогне и да донесе промяна, то сигурно никой няма да може. Напротив, легендата заслужава своя нов шанс като мениджър, но колкото повече е освободен той от тежестта на очакванията, толкова по-лесно ще постигне резултати, защото, да не се заблуждаваме, Кени все още не е треньор-гигант от ранга на сънародника си Фъргюсън, въпреки че и двамата са горди носители на ордени на Британската империя. Нужно е да си припомним и колко години трябваха на сър Алекс да стигне до първите си трофеи с Юнайтед - 3 за Купа и 7 за титла!
Мисията на Далглиш в момента адски много прилича на тази на Фърги през 1986 г., когато пое „червените дяволи", а те не бяха ставали шампиони от 19 години. Не е ли иронично голяма приликата? Въпросът е дали американските собственици на Ливърпул през ХХI век ще имат търпението, каквото имаше ръководството на Манчестър Юнайтед навремето.
Вероятно решаваща за съдбата на временно изпълняващия длъжността мениджър на Ливърпул ще е начинът, по който отборът му ще завърши сезона. При зверската конкуренция в челото е абсурд да се мисли, че ще може да го доведе до зона „Шампионска лига", но евентуално класиране за Лига Европа - било чрез прогрес в таблицата на Висшата лига или чрез спечелване на тазгодишния турнир вероятно ще стабилизира Далглиш.
Програмата в следващите три кръга е доста благоприятна - гостуване на аутсайдера Уулвърхемптън и домакинства на Фулъм и Стоук Сити, така че три поредни победи ще дадат нужното спокойствие и самочувствие на отбора, в който класни футболисти не липсват. Не трябва да се забравя и това, че мърсисайдци вече отпаднаха от турнирите за двете купи, така че няма да се разсейват с тях.
Един нов силен Ливърпул ще е ценен за света на футбола като цяло, така че дано Кени Далглиш успее в своята мисия въпреки трудния старт. Но като начало да не очакваме и чудеса от него!
