Оплакването от съдиите в българския футбол винаги е било любим спорт и отдушник на президентите на клубовете. В последно време обаче хленченето пред медиите - в словесна или писмена форма започна да добива размерите на епидемия.
И от вчера част от тази епидемия е и Левски - чрез нарочна декларация, посветена на съдийството и това кой се подиграва на клуба.
В декларацията чинно се изброява, че Левски е институция на 100 години и се отбелязва, че клубът е запазил добри тон, „за разлика от някои други клубове". И след това започва хленчът - за пловдивския съдия Георги Кабаков, който според поредната теория на конспирацията набучил картони, „включително и червени" на играчи на Левски в мача срещу ЦСКА, за да не могат те да играят срещу Ботев. Логично.
После е ред на Станислав Тодоров, който не показал три червени картон за нарушения срещу Старокин, Димов и Генков, а накрая свирнал и дузпа за Лудогорец. Оплаквания има и по адрес на Николай Йорданов, за когото на „Герена" са сигурни, че от доста време има тенденциозно отношение към Левски.
Най-вероятно претенциите на „сините" са оправдани, обаче те са поредният признак, че в българския футбол нищо не се променя. В началото на годината имаше среща между клубовете и комисиите към БФС и на нея бяха постигнати някакви договорки за феърплей, които явно никой не спазва. По-точно: „да се спре натиска върху футболните съдии и да им бъде дадено спокойствие да работят". От Левски гарантират, че спазват това изискване.
Но съдиите продължават да свирят както си искат, клубовете продават мачове, публиката все по-рядко стъпва на стадионите и т.н. И да, дузпите винаги са за Лудогорец и никога срещу шампионите - все пак президентът с амбициозната прическа може да получи инфаркт от подобен груб акт.
Може би е време футболните президенти да намалят тв си изявите, с които веселят публиката и да седнат да си поговорят - ако те не се разберат за спазването на правилата, нищо няма да се промени. Защото както обикновено БФС нищо няма да свърши. За това обаче едва ли ще има декларация.
