Всеобщото схващане е, че СССР е успял да произведе единствено и само ръбати и грозни автомобили, които освен всичко друго са и непрактични, а огромна част от тях дори не стигат до серийно производство.
Само че от това правило има и ярки изключения или поне що се отнася до дизайна и външния вид - проблемът колата да стигне до поточните линии за масово производство все пак си остава.
Запознайте се със ЗИС-Спорт - може би най-дръзкия опит на Съветския съюз да създаде спортна кола.
Тя е съпътствана с много митове, не само защото коренно се различава от традиционните съветски автомобили, но и защото от нея е създадена една-единствена бройка, след което както прототипът, така и цялата документация за него са унищожени. За направата на ЗИС-Спорт, чието пълно наименование е ЗИС-101А-Спорт, обаче свидетелства един от неговите създатели - Николай Пулманов.
Неговите разкази са събрани в изданието "Спомени за създаването на ЗИС-Спорт". Въпреки че спортната кола е представена на света чак през 1939 г., работата по нея започва още през 1937 г. в "Завод имени Сталина" - ЗИС. Там Пулманов получава шанса да работи с други двама талантливи инженери - Владимир Кременецки и Анатолий Пухалин.
ЗиС-Спорт спорт автомобиль, создан в одном экземпляре.молодыми инженерами в 1938 гр. как «подарок Матери-Родине» к 20-летию Комсомола. pic.twitter.com/u2v1oOxmln
— Владимир Михеев (@VlMiheev) November 21, 2016
Само че те са принудени да се трудят в мащабното по размери мазе на завода, при това в доста неприятни условия като пълна липса на дневна светлина, течове на смазочно масло през тавана, постоянна влага и други.
Докато над тях от конвейера излизат камиони ЗИС-5, в мазето се карат готовите бройки, които се нуждаят от дребни довършителни ремонти, но и се съхраняват образци на западния автомобилизъм. Затова и инженерите се замислят за направата на съветска спортна кола, която да си съперничи с европейските и американските си събратя.
За основа е използван ЗИС-101 - един от най-модерните руски автомобили за времето си.
Още тук възникват няколко проблема, главният от които е, че ЗИС-101 е огромна лимузина с дължина от 6 метра и в нея няма нищо спортно, още повече, че шасито е изработено от чугун, което прави автомобила не само неманеврен, но и много тежък (2 тона и половина).
Пухалин обаче приема разработката на съветски спортен автомобил доста лично - той тъкмо завършва Московския автотранспортен институт и избира именно този проект като своя дипломна работа. Обещава на началството на ЗИС, че ще се занимава с проекта след работно време и в почивните дни, но така или иначе почти никой не обръща твърде много внимание на амбициите му.
ЗИС-101 преминава през сериозна ревизия, преди да се превърне в ЗИС-Спорт. Двигателят е с увеличена компресия и обороти, за да стане по-мощен и да вдигне до мечтаните 180 км/ч. Колата е снабдена с изцяло нов заден мост с хипоидна трансмисия, проектиран лично от Кременецки.
Предвидено е по-голямата част от шасито и частите да бъде изработена от алуминий, който обаче е дефицитен по онова време в Съветския съюз. "На хартия всичко изглеждаше много вдъхновяващо. Само на хартия обаче", пише в спомените си Пулманов.
Тогава обаче идва 20-годишният юбилей на Комсомола и вестниците в СССР гръмват със заглавия, че един от подаръците на ЗИС към родината ще е именно феноменален спортен автомобил.
Вестник "Комсомолская правда" отделя сериозно внимание на колата и публикува нейни продуктови рисунки и скици. Целият Съветски съюз шушука как този път заводът в Москва ще изкара автомобил, който да удари в земята западната конкуренция. Изведнъж любопитство към проекта проявяват най-висшите ешелони на Кремъл, включително и лично Сталин.
Екипът, който работи по автомобила, се увеличава неимоверно и така се стига до финалната версия на ЗИС-Спорт.
Двигателят е осемцилиндров и достига 141 конски сили, а общото тегло на автомобила е намалено до 1,7 тона. Скоростната кутия е тристепенна.
Купето е с две врати, двуместно и е направено по образец на американските спортни коли. При тестовите обиколки из завода са елиминирани и още доста грешки, допуснати при първоначалното проектиране.
Така през 1939 г. ЗИС-Спорт получава своето официално грандиозно представяне.
Колата събира около себе си целия кремълски елит, на представянето присъства и Сталин. Надеждите за автомобила обаче бързо са попарени. Още при първите тестове ЗИС-Спорт успява да вдигне максимум 161 км/ч, вместо обещаните 180 км/ч. Да достигне тази скорост се оказва истинско предизвикателство.
Освен това се случват сериозни рокади в управлението на завода и новият директор не проявява никакъв интерес към проекта за ЗИС-Спорт. Прототипът е зарязан в задния двор на фабриката, където бързо започва да ръждясва, а почти всички скици, чертежи и записки на инженерите са унищожени.
През 2012 г. е показано копие на автомобила, пресъздадено по оцелели скици и по снимките, публикувани в "Комсомолская правда". Образецът се пази в частния Музей на автомобилната техника в Свердловска област. Оригиналът се смята за безвъзвратно загубен по време на Втората световна война.
А за работата си по ЗИС-Спорт тримата му създатели поне получават скромна двуседмична почивка в Шаликово в покрайнините на Москва, близо до вилата на Александър Пушкин.
