Уличните състезания в Ел Ей и "Бързи и яростни" - как се появиха и как се промениха

Преди Dodge Charger-и да влачат сейфове по улиците на Рио след невъзможни банкови обири, преди оранжевата Toyota Supra, преди Дом, Лети и Брайън, ги имаше само Стефан Пападакис, неговите приятели и Лос Анджелис.

Те не са били заинтересовани от обикаляне по барове и всичко останало, което е привличало вниманието на връстниците им. Интересът им е бил фокусиран върху автомобили, празни улици и бързо шофиране. Те са обичали да се състезават и не е имало по-удобно време и място за това от Ел Ей в началото на 90-те години. Времена, в които престъпността, расовите търкания и полицейската бруталност в американския град са били в пика си.

Пападакис по-късно ще се превърне в легендарно име в "драг" състезанията със своите малки, жълти хонди - доказателство за това, че подценените тунинговани автомобили имат истински потенциал що се отнася до производителност. Днес Пападакис има свой собствен сервиз и се състезава легално, но възходът му в тази сфера има своите корени в незаконните такива по тъмните улици на Южна Калифорния.

Точно онзи тип занимания, вдъхновили първия филм от поредицата "Бързи и яростни" - когато акцентът още беше върху състезанията и автомобилите, а не върху безумни и неправдоподобни екшън мисии.

Историята започва през 1993 г., когато Пападакис все още е в гимназията. По това време сцената за незаконни състезания вече е развита и може да намериш място с такова състезания почти пет нощи през седмицата. Ако излезеш навън около 21 или 22 ч., има голям шанс да попаднеш на състезание, стига да знаеш къде да търсиш.

Закоравелите фенове като него знаят къде. Това са местата, на които коли като "Honda Civic" са почитани като крале. Все пак става дума за Южна Калифорния, основно място за внос на японски автомобили в САЩ. Здрава, евтина и лесна за модификация, Civic е масово срещана. Как да се модифицира колата е широко достъпна информация, а в наличност има и тонове части. Самият Пападакис има такава кола - 1991 Honda Civic Si. Но не само желанието за тръпката, която скоростта и надпреварата носят, го привличат.

По думите му в основата стои общността от хора, които са посветени на това да мофицират колите си, а някои от тях искат и да се състезават.

В тези среди той открива всякакви хора от различен произход, с различни професии и възможности, но с общи интереси. Има бивши членове на азиатски банди, има и ентуасиасти - без пари и възможност да станат професионални състезатели, което ги е насочило към нелегалната сцена. А освен налице са и хората, които се обграждат с коли през уикенда, вместо да търсят места, на които да пият и танцуват.

Всички се събират на тъмна уличка или бензиностанция и обсъждат какво са правили по колите си. Някои имат желание да се състезават и го правят, превръщайки се в знаменитости.

Макар корените да са в Южна Калифорния, историята на "Бързи и яростни" започва в Ню Йорк, където се появява подобна група от почитатели на този тип състезания.

В списание VIBE през май 1998 г. е публикувана статия за млад доминикански състезател на име Рафаел Естевез. В нея се разказва за културата на тунинговане и улични състезания в Манхатън, украсена с драматична история за залози, въртящи се гуми и Nissan 300ZX изправящ се срещу Mitsubishi Starion.

Тази статия достига до някои влиятелни хора, част от които работят във филмовото студио Universal. Виждайки потенциал, Universal решават, че искат филм по темата и предлагат идеята на сценариста Гари Скот Томпсън.

Още преди да се захване с писането, Томпсън е наясно с този тип култура. Той е следвал в университет в Южна Калифорния и вече е виждал хората с модифицирани вносни коли, които правят за смях американски автомобили. Наблюдавал е и хлапета, които в един гараж разглобяват седмица след седмица колите си, за да ги сглобят отново.

Така когато получава задачата да напише сценария, той решава, че действието ще се развива в Лос Анджелис. Започва проучване и се сприятелява с някои ентусиасти и шофьори, присъства на няколко незаконни състезания. На някои от тях обаче не е лесно да присъстваш - трябва да познаваш правилните хора. На тези места сценаристът се опитва да опознае културата и хората, за да може да ги разбере и опише.

Това, което го впечатлява, е отдадеността на тези хора, които сами правят модификациите, а не карат колите си в специални сервизи. Просто групи от приятели, които заедно се захващат с един общ проект. Нещо, което заляга и в сценария на онова, което ще се превърне в "Бързи и яростни". Става дума за умни хора, които могат да разглобят един автомобил и да го сглобят отново, правейки го по-добър.

"Бързи и яростни" се появява по кината през 2001 г. Ако погледнем назад, този филм обезсмърти една от най-любопитните страни на автомобилната култура.

Той е и доста "многообразен" - една умишлено търсена тема днес. Може би успява и заради атмосферата, в която се появява в САЩ. Сред персонажите има расово и етническо разнообразие, което не изглежда целенасочено или натрапено.

Вместо да се търсят актьори от различен етнически произход и да им се казва: "Играй като испанец" или "Играй като азиатец", както много други филми и сериали правят, филмът показва всички просто като хора, като същевременно не се възхвалява за многообразието в себе си, както правят някой продукции днес.

В истинската състезателна сцена от началото на 90-те съществува и силно усещане за свързаност, въпреки расовите разлики. Тъй като повечето "клубове" са изградени от квартални общности, хората в тях най-често са от общ етнически произход - просто защото са от един квартал. Но различните клубове контактуват помежду си.

В крайна сметка Пападакис казва, че "Холивуд доста успешно" е показал културата. Но през смях отбелязва една много важна разлика в реалността: "Имаше много по-малко момичета по къси поли. Беше студено и повечето хора носеха якета."

Доминик Торето (Вин Дизел) и неговата банда стават лицата на един от най-големите филмови франчайзи, макар че към четвъртия и петия филм нещата отиват повече в насоката "екшън филм с някакви коли в него".

Заради превръщането на "Бързи и яростни" във франчайз, филмите започват да изместват фокуса си - обири, подводници, преследвания по магистрали за залавяне на престъпници. Вероятно това се случва, защото сценаристите осъзнават, че лъскавите улични състезания - и рисковете от смърт и арести, свързани с тях - не са най-рекламируемото нещо, което да се покаже на американските киноекрани.

В същото време истинските състезатели започват да се оттеглят от дните си на закононарушения. Хора като Пападакис знаят, че незаконният им начин на живот просто не може да продължава вечно. Нито е безопасен. Нуждаят се от промяна.

По това време незаконните състезания са най-малкият проблем на полицията в Лос Анджелис, но замесените в тях знаят, че си играят с огъня. Налице са други, по-сериозни проблеми, за които полицаите да се тревожат - епидемия от употребата на крек, самоубийства и продължаващите гангстерски престрелки. Това е един много насилствен период в историята на града и нелегалните състезания просто са били доста ниско в списъка с приоритети.

Когато Пападакис става на 18, той осъзнава, че уличните състезания не са нито добри, нито здравословни за него. По думите му "няма такова нещо като професионален уличен състезател". И допълва: "И да има, не бих искал да съм такъв".

Това не означава, че той се срамува от онези си изяви. Просто признава, че ги има. Признава и че това, което е правил, е било незаконно. И тъй като съзнава, че вече може да има сериозни проблеми с властите, ако го хванат, още тогава той решава да се преориентира към легалните състезания.

За съжаление, повечето университети не предлагат програми, които да те изстрелят към кариера като състезател. Ето защо след завършване на гимназия той работи в сервиз, в който се сглобяват двигатели за състезания, където се учи как да направи колата си най-бързата. През 2001 г. вече е на 24 и успява най-накрая да се захване с легална кариера в състезанията.

Днес притежава магазин за части на свое име, работи с Toyota и се състезава във Formula Drift. Това му позволява да експериментира с много конски сили, скорост и най-важното - да се състезава.

Но дори на улицата нещата са се променили. Там все още е опасно, дори повече от времената на неговата младост. Los Angelis Times публикува стряскащата статистика за смъртните случаи: най-черна е била хрониката през 2007 г., когато са станали 18 фатални катастрофи.

След известно затишие, през последните години броят на загиналите в нелегални състезания отново нараства - 15 през 2015-а, 11 през 2016 г. и 12 през 2017 г.

Повечето загинали са млади мъже, а над половината са под 21 години. 47 процента от жертвите са били зад волана. Останалите са пътници в състезателните автомобили, наблюдатели или просто хора, които са се прибирали с колата или по тротоара.

И докато властите се чудят как да ограничат тези състезания, някои състезатели отново призовават за легализиране на състезанията и намирането на места, на които младите хора да могат да се състезават при по-безопасни условия. Властите в Ел Ей обаче неколкократно отхвърлят идеята да бъде заделен терен за нещо подобно.

А акцентът на самите улични гонки вече е различен - цели се да станеш популярен в социалните мрежи.

Колкото по-смело нещо направиш, колкото по-познато е мястото, на което го правиш, толкова по-известен ставаш. Вместо да се проверява кой е по-бърз, фокусът вече е върху това кой ще получи повече "харесвания".

Що се отнася до хората от поколението на Пападакис, те вече са пораснали - някои от тях са успели да си купят мечтаните коли и не им се налага да модифицират други. Подобно на Доминик Торето и "Бързи и яростни", и те са се променили и са тръгнали в различна посока, далеч от уличните състезания.

Новините

Най-четените