Спомняте ли си онази сцена от „Съветникът", в която героинята на Камерън Диас, Малкина, прави секс с ферарито на Хавиер Бардем? Не всеки автомобил може да се похвали с предизвикване на такива импулси у жените, макар че никога не се знае дали леля Минка от Драгичево не е яхвала Вартбурга на мъжа си.
Но да оставим вартбурга настрана, защото ще говорим за една кола от съвсем друга порода. Такава, която със сигурност ще въздейства на Камерън Диас.
Офертата за тестдрайв на новото Infiniti Q60 ме намира пред гаража ми, отчаяно опитваща се да надуя спихналите гуми на колелото ми, за да повъртя малко педали из съботна София. Минута след телефонния разговор, колелото безсрамно е набутано обратно в гаража и вече пътувам към шоурума на Infiniti, а билбордовете с рекламата му по пътя ми причиняват обилно слюноотделяне.
Екстериорът на новото творение на японската марка не подлежи на задълбочени дискусии - със сигурност вече сте го видели на някой билборд, в бяло или в червено, с динамични линии, остри извивки на каросерията и безупречно сексапилно излъчване.
Що се отнася до интериорните му качества, двата тъчскрийна на средната конзола му придават модернистичен вид, но след кратко разцъкване, става ясно, че тъчскрийн системата е малко претруфена и леко разхвърляна като менюта.
Нека обаче не забравяме, че тестваме машина с 405 к.с., задвижване на четирите колела и 3-литров V6 двигател. И не сме се качили зад волана, за да се омайваме от навигацията.
Когато стане дума за шофьорски адреналин, обикновено споменаваме случки с всякакви автомобили. След този тестдрайв, вече задължително започваме темата с този автомобил. Адреналин и изпотени длани, усещане за сигурност и власт върху всеки един от 405-те коня, както и върху четирите гуми. От Infiniti са съумяли да получат всичко това, без да жертват усещането на спортния автомобил и без водачът да се чувства като 16-годишен геймър, попаднал в мечтата си - електронна игра на живо.
Докато сърфирам по Околовръстното, ми правят впечатление две неща: седалките са по-удобни от скъп матрак, а натискането на педала на газта не изстрелва колата в космоса, както предполагат конските й сили. Впоследствие забелязвам, че съм на еко режим, което обяснява послушното градско поведение на Q60. Екорежимът позволява шофьорът да вози баба си, детето си и кора с яйца, без да рискува нищо.
Но знаете...всяко удоволствие си има цена. Еко режимът успешно превръща този почти пистов звяр в леко досаден домашен любимец. Когато той е активиран, автомобилът започва да напомня за икономичната си същност чрез обратно съпротивление на педала на газта. С две думи, ако водачът пожелае, може да натисне педала "до дупка" но ще му трябва допълнително усилие.
Докато животът и здравето на бабата и детето са подсигурени от системите за безопасност, които са задължителни за кола с такъв двигател, то целостта на яйцата не може да бъде гарантирана, ако смените на режим Sport+. Той превключва чувствителността на волана, поведението на двигателя, скоростната кутия и твърдостта на окачването в оптималните им режими за приключение.
Въртящият момент е впечатляващ, като пикът му настъпва едва при 1600 оборота, с почти недоловима турбо дупка. Твърд волан, ясно изразено усещане на камъчетата на пътя с гърба и дланите, истинска "ръчна" спирачка, изнесена на педал - тези неща са осезаеми във всеки един режим. От Infiniti са успели да създадат впечатляващо добър компромис между модерни електронни технологии и истинско усещане за спортен автомобил. Разбира се, всичко това е достъпно за персонализиране в специалния личен режим.
Избираме да заведем Q60 до Мала църква - село в близост до Самоков. По завоите колата се движи бързо (каква изненада) и стабилно. Което не пречи на спътника ми, който поназнайва това онова за автомобилите, да каже, че малко го е страх от тази кола. Възбудата от шофирането на Q60 е толкова осезаема, че ако някой можеше да измери хормоналното ниво в купето, сигурно щеше да получи равнище като на пациент в хипомания.
Някои готини системи като Hill Assist и Start-Stop отсъстват, вероятно заради големия двигател. В крайна сметка, наясно сме, че това е спортна кола, а не cruise автомобил, с който да карате с 80км/ч от Ню Йорк до Ел Ей.
Уви, разходът й също е на спортна кола - дори с по-кротко каране не успяваме да го свалим под 17/100. Но пък трябва да признаем, че цената на Q60 донякъде компенсира това. Или поне не ни докарва инфаркт - началната цена на двулитровата версия започва от 85 000 лева, а на трилитровата - от 115 000. Не е точно това, което асоциираме с думата „евтино", но със сигурност е разумна сума за това, което Infiniti предлага.
Вечерта преди меланхоличния понеделник, в който трябва да върна Q60 обратно в шоурума, обикаляме цяла София за 35 минути. Тръгваме от „Манастирски ливади" по Околовръстното, стигаме до Северната тангента, където се дърпаме с кацащ самолет и установяваме, че белият звяр вдига от 1 до 100км/ч за 5 секунди. Самолетът няма никакъв шанс. Връщаме се отново по Околовръстното и си пускаме „Секс, бело и трева" на Ъпсурт и Дичо. Една жена там пее „Искам белото Инфинити". Разбираме я.
Още снимки може да видите в галерията.
