Срещата ми с Hyundai i10 започва леко инфарктно. Докато си пия кафето спокойно вкъщи, случаен мейл ми напомня, че след 10 минути трябва да съм на другия край на града, да взема колата и отново да прекося София, за да не закъснея за предвидената, но забравена от мен обиколка.
За щастие, прескачайки софийския трафик, пристигам в шоурума на Hyundai до Бизнес парка с 20-минутно закъснение.
Малките градски коли са интересен феномен - най-малкото защото пазарът има повече изисквания към тях, отколкото към останалите автомобили.
Всеки модел от този клас трябва да е лек, с къса база, но и да е удобен за 4-ма пътници; ако може - и да е с четири врати; да гори малко, но и да е динамичен; да се паркира лесно, а предвид факта, че често се шофират от жени - и да е много симпатичен на външен вид. Трябва едновременно да са практични, да правят впечатление на улицата и всичко това да се случва на цената на половин автомобил.
Hyundai i10 се справи много добре с почти всички тези критерии още с излизането си на пазара преди 10 години. Но тази година, с третата си генерация, успя да покрие всички изисквания.
Превърналият се в емблематичен дизайн на Hyundai от последните години достигна и до най-малкия им представител, който вече получи модерни градски черти, смели форми и доста приятен интериор.
Първите ми впечатления са от купето, от което оставам приятно изненадан. Hyundai често са критикувани заради интериора, но тук качеството на изработката е такова, че нито един от двата вида пластмаса на таблото и вратите (грапавата на червените елементи и гладката на черните) няма да изглежда много по-различно след 10-15 години. За разлика от гумираните пластмасови детайли, които станаха масови преди години и се доказаха като ужаса на собствениците на автомобили втора употреба.
Вечната комбинация червено и черно много се харесва от жените - поне това показа мини социологическото проучване сред четирите момичета, които се качиха в нея през деня. А че много се харесва и на мъжете - това може да се предположи, като се има предвид дизайнът на повечето геймърски лаптопи на пазара.
Оставям бутилката с вода и кафето на предназначените места (първа червена точка за съобразителност на дизайна), разглеждам бутоните за отопление на седалките и волана, които няма да използвам, пускам климатика на максимална хладина и е време да потеглям.
Шофирам Hyundai i10 Special Edition 2017 - с всички възможни екстри и с най-големия двигател. А именно бензиновият 1.25 MPi двигател - с мощност 87 к. с. при 6000 об./мин и максимален въртящ момент от 120 Нм при 4000 об./мин. Той е част от семейството Kappa, една от гордостите на компанията, която можете да намерите и в няколко по-малки модела на Kia. Откроява се с по-малко емисии и с това, че е особено лек заради алуминия, използван за цилиндровия блок и цилиндровата глава.
Другите варианти при i10 са 1.0 MPi бензинов двигател с 66 коня и 1.0 двигател с газ, който вади 67 коня. Просто няма смисъл от дизел при толкова малък автомобил.
Всичко изглежда напълно спокойно, докато не ми се отдава възможност да ускоря, когато се качвам на Околовръстното шосе. След 60 км/ч, двигателят, влязъл при по-високите обороти, реве доволно здраво. Нещо, което не съм очаквал от толкова малка машинка. Давам още една червена точка.
Четиристепенната автоматична скоростна кутия успокоява положението: при поддържане на висока скорост вътре в колата е приятно и след първоначалния момент на ускорение - доста тихо.
С всичките си допълнителни екстри, i10 няма дори 1000 кг. В комбинация с този двигател се държи много пъргаво на пътя. Отдавна не съм се качвал в автомобил, който усещаш толкова добре, когато шофираш и трябва призная, че не съм очаквал да се забавлявам толкова много с малка градска кола.
Докато се разсейвам приятно от автомобила, пропускам две отбивки от Oколовръстното и включвам навигацията, за да избера най-бързия път към центъра. i10 може бъде взет със седемгодишен абонамент за карти на TomTom и - доколкото успях да проверя - се справят доста добре. Под добре, имам предвид системата „Live Services", която осигурява актуална трафик информация, данни за разположението на камерите за скорост на пътя, прогноза за времето и интересни точки по избрания маршрут.
Успявам да стигна само с леко закъснение за срещата, намирам лесно паркомясто, което иначе би било тясно и осъзнавам, че основната причина хората да купуват мини коли е именно това колко безумно удобни са в града. Бонус - има и заден парктроник.
Време е за снимки.
Една от думите, с които често описват новия външен вид на автомобилите Hyundai, е "динамичен". Приложени върху i10, отличитителните черти на новите автомобили на марката, оправдават това определение. Отпред имаме каскадна радиаторна решетка с кръгли LED светлини в двата края, изнесени навън фарове и задни светлини. Светлините за мъгла са изнесени ниско в бронята - казват, че е заради по-добра видимост, но всъщност помага и при цялостната визия на колата.
Правят впечатление LED мигачите на огледалата, както и нетрадиционната форма на страничните предпазни ленти, които за щастие не изпробвах, но предполагам, че са напълно достатъчни, защото са най-широки именно там, където трябват най-често.
Колата прави впечатление и събира погледи. Признавам, че за това може би допринесе факта, че я снимахме по прекрасни малки улици на София, които не са много натоварени. На една от тях човек, работещ наблизо, излезе специално да я разгледа и да ни поразпита за нея, защото обмислял да си вземе такава. Препоръчахме му да заяви тестдрайв от Hyundai и да се увери сам в предимствата.
По план трябваше да върна i10 още след края на снимките, но помолих за отсрочка - трябваше да прибера трийсетина кутии с черешови пайове (не питайте защо:). Задният багажник от 252 литра се оказа напълно достатъчен. Ако седалките се свалят, откриват вместимост от 1046 литра, което означава, че най-вероятно ще можете да пренесете и цяла пералня вътре. Във всеки случай: никога не е излишно да имаш къде да сложиш един-два велосипеда.
За автомобил, който струва около 20 000 лв, Hyundai i10 е и доста добре подплатен с екстри Електронна система за контрол на стабилността (ESC), Управление на стабилността на автомобила (VSM), Антиблокираща система (ABS), Система за подпомагане на спирането (BAS), Система за предупреждение при напускане на пътната лента, Система за предупреждение при евентуален сблъсък, Система за следене на налягането в гумите, Система за подпомагане на стартирането при наклон и дори Допълнителна светлина при завои.
Най-важното е, че нито една от тях, нито допълнителните екстри при мултимедията или другите потенциални дразнители на модерните коли, не пищеше, не светеше, не мигаше и не се натрапваше безпричинно, докато шофирам. Един от последните тестови автомобили, които карах имаше този лек натрапчив момент - опитваше се да ми привлича постоянно вниманието към неща, които виждах или не смятах за важни.
Просто се качваш и караш. Толкова е лесно. Особено когато се качваш за първи път зад волана на i10 и вече закъсняваш.
