За Артър Марк идеята за работно време е пълен нонсенс. В неговата професия дори позвъняването след полунощ може да бъде приемливо - все пак, когато става въпрос за откраднати произведения на изкуството, струващи стотици хиляди и дори милиони долари, здравият сън и социално приемливите часове са нещо твърде маловажно.
А когато си на нивото на Артър Бранд и в сферата си си познат като "Индиана Джоунс от света на изкуствата", просто трябва да се държиш на ниво.
Затова, по думите му, няма как да отклониш обаждане с информация за открадната картина, дори в три през нощта, "защото ако им дадеш твърде много време да го преосмислят, те никога няма да се обадят отново".
Миналия март Бранд успя да върне прочутата картина на Пикасо Buste de Femme, оценявана на около 86 млн. долара на законните ѝ собственици.
Самата картина е открадната през 1991 г. от яхтата на един шейх. Бранд прави справки за картината, в опит да намери къде се намира тя, но без особен успех. Именно тогава бива посетен от двама мъже, представляващи холандски бизнесмен, пожелал да остане анонимен. Човекът купил картината на Пикасо, без да знае, че тя всъщност е открадната от законния ѝ собственик и сега проявявал намерение да оправи нещата, но не бил съвсем сигурен. Така двамата мъже откарват детектива в апартамента на бизнесмена и двамата прекарват една доста мъчителна нощ в преговори. След това Бранд се връща с Buste de Femme.
Освен нея в кариерата си до момента той е открил няколко десетки изгубени и откраднати произведения на изкуството, чиято обща стойност (без към нея да се добавя творбата на Ван Гог) възлиза на около 307 милиона долара.
Пътят към света на изкуството за Бранд започва от Южна Испания, където е отива на студентски обмен. По това време той е въвлечен и в "лов на съкровища" с група цигани, като дори накрая открива три сребърни римски монети.
"Реших, че бъдещето ми трябва да бъде белязано от изследване на миналото", разказва той по време на своя лекция в TED Talks от 2015 г.
Така той се впуска в света на откраднатите произведения от света на изкуството, намирайки си истории и следи за това във вестникарски публикации. А в момента вярва, че е единственият арт детектив на планетата.
Понастоящем той работи по множество дела, включително кражба на картината "La Nappe Blanche" на Жорж Браке от шведски музей през 1993 г., както и по случая с обира на музея "Изабела Стюарт Гарднър" от 1990 г. - един от най-големите грабежи на произведения на изкуството в историята, при който двама крадци, облечени като полицаи успяват да откраднат около 500 милиона долара.
Но макар да е известен с работата си по откриване на изгубени артефакти, основният му източник на доходи е по-традиционното изкуство. Това е така, защото в по-голямата част от разследванията си, Бранд залага на самофинансиране. Само веднъж той е бил нает от музей, за да върне дадено произведение.
Той също така рядко получава някаква пряка финансова награда за своите успехи (макар да прие скромната сума от 3000 британски лири за връщането на откраднат пръстен, принадлежал на Оскар Уайлд, на музея към колежа "Магдалина" към Оксфордския университет.
В конкретния случай обаче оттам идва и една от най-големите обиди за Бранд. При намирането на пръстена от музея му казват, че е намерил фалшификат. Причината за това недоверие е надпис на гръцки върху външната страна на пръстена - според експертите от музея този надпис трябва да се намира от вътрешната страна на бижуто. Арт детективът е убеден обаче, че не е в него грешката.
Той прави своя рисърч и в крайна сметка открива писмо, в което Уайлд потвърждава, че надписът е от външната страна.
"Бях толкова ядосан на "Оксфорд". Това беше най-глупавото приключение в живота ми", разказва той. Гневът му бил толкова силен от "невероятната проява на неуважение", че отказва да присъства на церемонията при предаването на пръстена на музея.
Една от многото причини Артър Бранд да се ползва с такова уважение се крие в това как е устроено самото общество.
Светът наистина обича кражбите на известни произведения на изкуството и това си личи по многото филми и сериали по темата. В голямата си част от случаите няма насилие, а хората дори са готови да викат за крадците срещу представителите на статуквото - музеи, галерии и богаташи. Въпросът е, че в този наратив липсва една важна роля - тази на настървеното ченге, което рано или късно ще хване престъпника.
И именно тук влиза Бранд - бдителният експерт, който се опитва да върне откраднатото на законните му собственици.
Как се случват нещата в общия случай? Ценна картина бива открадната от музей или галерия. Полицията започва разследване, търси доказателства, преследва следи, но за две години не се случва нищо, а разследването бива замразено. Тук се включва Бранд, който сам започва да се рови по случая. Най-често разследването му отнема около осем години, преди да се стигне до разплитане на казуса.
"Това е много тежка работа. Много кръв, пот и сълзи. Никой не ти плаща, но в края можеш да напишеш книги по случая, които биват превеждани на по 7-8 езика", разказва той.
В края на 2018 г. той получава обаждане от ирански търговец на произведения на изкуството, живеещ в Германия.
Единадесет години по-рано книги с голяма историческа и културна стойност са откраднати от Джафар Гази, ирански колекционер, живеещ в Мюнхен. Търговецът разказва на Бранд, че е бил потърсен от трима мъже с връзки в иранското посолство, които казали, че търсят книга, наречена "Дивана от Хафез" - ръкопис от XV век, струващ стотици хиляди британски лири.
Въпреки че книгата легално е принадлежи на собственика ѝ в Германия, Бранд смята, че иранците вярват, че ако я намерят първи, те просто могат да я върнат обратно в страната си. Същевременно планът за арт детектива е да ги изпревари и да върне книгите на законния им собственик.
Той започва разследването си в Лондон - по думите му, един от световните центрове на криминалните активности в света на изкуството. Освен това там живеят много богати иранци.
Първата му работа е да наеме посредник - търговеца на антики Уилям Верес - който да обиколи контактите си от другата страна на закона и да разпита за търсените книги. В крайна сметка търсенето дава резултат и един от контактите на Верес признава, че познава човека, купил книгата.
Надушвайки задаващите се проблеми обаче, купувачът - друг ирански бизнесмен, вече бил заминал спешно за Париж, за да избяга на преследвачите си. От страх, че книгата ще се изгуби безвъзвратно препродадена няколко пъти, Бранд изважда тежката артилерия - празни заплахи.
Самият той разказва как в прав текст казал на контакта на Верес: "Виж сега, трябва да се обадиш на този идиот и да му кажеш, че ако не хване първия полет от Париж обратно, ще се обадя на иранците и ще им кажа името му".
Макар и празна, заплахата успява да проработи. Купувачът се връща в Лондон с книгите. Впоследствие Бранд отпътува през януари тази година за Германия, за да върне на Гази откраднатото от него, доволен, че е победил иранците в тази игра.
Ако слушате самия Бранд, можете да останете с впечатлението, че светът на изкуството е прогнил до основите си. Фалшификацията на произведения на изкуството е третата по мащаб престъпна дейност на Земята след наркотиците и оръжията, а Бранд смята, че 10% от това, което се показва в музеите, също са фалшификати.
"Криминалният свят в областта на изкуствата е като пирамида. В дъното на тази пирамида имате стотици хиляди хора, но когато стигнете до върха на пирамидата, имате 30, 40 души, които повече или по-малко контролират целия нелегален пазар на произведения на изкуството", обяснява той.
Когато Бранд тръгва в търсене на изчезнали произведения, той може да потърси помощ от "достойни търговци", но цялото това да си дилър на произведения на изкуството съвсем не е невинно занимание.
"Нелегалният свят на изкуството и официалният свят на изкуството не са напълно разделени. Всичко се върти около парите. Повечето хора са тук заради парите и се опитват да изкарат колкото се може повече", коментира той.
Това е и един от основните проблеми пред Бранд, когато прави своите разследвания - винаги се налага да работиш с някого, който се ползва с доверие сред престъпниците.
Като пример за такова сътрудничество той разказва за една престъпна група, откраднала няколко картини. 10 години след самия грабеж те подготвяли да ги използват като средство за разплащане при голяма сделка за наркотици. Когато арт детективът се свързва с тях, за да им каже колко всъщност са затънали, крадците са изправени пред труден избор - или да му дадат картините, или полицията ще бъде намесена, а те ще трябва да се превърнат в информатори.
Те избират по-лесния вариант - Бранд не иска от тях никакви имена или сътрудничество. След като той не ги издава на полицията, те започват да му подхвърлят по някоя и друга следа от време на време, в знак на благодарност. С един от тези сигнали от престъпната група той успява да помогне за предотвратяването на голям обир в европейски музей.
Крадците на произведения на изкуството всъщност са една от малкото групи, които наистина разбират каква е работата му. И макар Бранд да е получавал редица заплахи, включително за живота си от "разстроени" крадци, тези, които признават усилията и работата му, са нещо като утеха.
Такъв е и случаят с един от най-известните крадци на изкуство в света - Октав Дюрам, който също живее в Амстердам. През 2002 г. Дюрам е преследван заради кражбата на две картини на Ван Гог, а Бранд е по петите му. В крайна сметка крадецът е заловен, но от полицията и прекарва две години зад решетките. Двамата с арт детектива се срещат години по-късно - в края на 2018 г. - случайно на улицата в Амстердам.
След като дълго се взират един в друг, накрая двамата решават да пият по едно питие заедно, откривайки че имат много повече общи неща, отколкото могат да се замислят.
"В един момент Дърам се засмя и ми каза, че така и не съм успял да го хвана. Е, отговорих му, все още има време", развеселен разказва Бранд.
