В първия наистина топъл ден след разпускането на мерките си позволих разходка под сянката на дърветата в парка на Военната академия. Компания ми правеше актьорът Стоян Алексиев, който с приятния си тембър ми четеше първия том на "Български хроники" на Стефан Цанев.
Веднага пояснявам, че гласът му идваше от слушалките, свързани към смартфона ми. Там си бях пуснал аудио версията на популярната книга на Цанев, която преди години, още като студент, съм прелиствал в книжната ѝ версия. Времената обаче се менят, а с тях и начина, по който литературата намира място в живота ни.
През последните два месеца, подобно вероятно на много от вас, имах достатъчно време за четене, което в комбинация с по над 10 часа на компютъра ежедневно доведе до едно постоянно главоболие и лекарска препоръка - повече почивка, по-малко умора за очите. Тя обаче съвпадна с поразбудил се интерес към миналото, митологията и историята на предците ни. Който е чел някой от томовете от "Български хроники" знае за увлекателния начин, по който Цанев предлага тази материя на любопитния. И, естествено, спрях се отново на него.
Аудиокнигата се оказа идеалния вариант - не само че мога да я слушам навън и в движение, но и щадя очите си, през които и без това преминава достатъчно текст ежедневно.
24 май - Денят на славянската писменост и култура, е добър момент да се замислим за начините, по които днес използваме словото и как то - и създаденото чрез него изкуство - достигат до нас. Въпреки ползите, у нас сякаш все още витае някакъв скептицизъм към това да слушаш една книга, вместо да я четеш. Никой не отрича качествата на книжния оригинал - това да се разположиш удобно, да държиш в ръцете си твърди корици и да прелистваш качествена хартия с достатъчно ясен шрифт.
Но колко често ни остава време за това днес? Ежедневието е низ от бързи преходи - от вкъщи до работното място, от един ангажимент на друг, от домакинските задачи до спалнята.
Така слушането на аудиокниги за някои се явява единствения вариант да се докоснат до определени автори и истории. За други е удобна алтернатива.
У нас Storytel е единствената услуга, която предлага аудиокниги на български. Колкото и познат да ти е един чужд език, сякаш по-естествено и пълноценно е да слушаш едно произведение на своя роден. Особено когато искаш да чуеш творба на български автор - бил той класик, или някой, който е писал по-скоро, но заслужава внимание.
Стрийминг компанията предлага именно това. Срещу месечен абонамент потребителите на приложението получават неограничен достъп за слушане и четене в електронен формат на повече от 500 000 заглавия от целия свят. Българските потребители могат да избират от над 1000 български произведения и над 50 хиляди на английски език.
Дори само част от тях могат да направят по-приятни безкрайните часове, прекарани в ходене или шофиране от едно място до друго, или да позволят съпреживяването на литературни истории, дори когато човек готви, чисти или просто релаксира на дивана си.
Корените на Storytel са в Стокхолм, а към днешна дата компанията предлага услугата си в 20 пазара по целия свят, като България се присъедини към списъка през 2018 г. Представителите на платформата посочват, че нейната цел е "да направи света едно малко по-съпричастно място с вълнуващите истории, които могат да бъдат споделяни и преживени от всеки, навсякъде и по всяко време".
Очевидно, въпреки посочения горе скептицизъм, българските потребители откликват на възможността да слушат книги, вместо да ги четат. За по-малко от година и половина от появата на Storytel на българския пазар, потребителите на приложението са изслушали над 1 милион часа аудиокниги и аудиосъдържание - както от български, така и от чужди автори.
За това време българските предложения набъбнаха значително - от 400 в началото на 1000 сега, а сред тях са не само романи, но и детски книги, учебни произведения и дори книги за самоусъвършенстване.
За любителите на съдържанието, създадено специално за аудиоформат, са и 10-те Storytel Original сериала - от актуалния като тематика "Вирус" до най-слушаният у нас "До Дъно" на Анна Пеева, записан от Калин Врачански. Един по-развит и професионален начин някой да ти разказва увлекателни истории.
Това съдържание също ще се разраства - преди няколко седмици беше дадено началото на Storytel Studio - първия конкурс за пилотен епизод на аудиосериал на Storytel Original. Две истории ще бъдат избрани от журито (писателите Ваня Щерева и Богдан Русев и издателя от българския екип на Storytel - Ана Клисарска), а авторите им ще получат договори с аванс от 3000 лева и менторство за създаване на целия сериал, който след това да бъде разпространен в платформата. По този начин инициативата дори помага на български автори да получат своя пробив или да достигнат до нови аудитории.
А нужда от свежи истории и имена в българската литература винаги има. Хора, които да ни понесат с думи по все още неотъпкани пътеки. При това на собствения ни език, който, за съжаление, сякаш тачим само покрай една конкретна дата.
Ако човек опитва за пръв път, аудиокнигата може да е особено изживяване. Но се свиква. Особено ако като мен си натрупал опит със слушането на подкасти например. Разликата при аудиокнигите и аудиосериалите е, че не става дума за по-разпуснат разговор, а за един актьор, който възможно най-ясно и внимателно чете произведението - в случая със Storytel освен Калин Врачанки могат да бъдат чути и Силвия Петкова, Койна Русева, Параскева Джукелова и др.
С гласовете им за слушащия оживява написаното от стотиците автори. Не е нужно да се взираш в страницата, за да достигнат герои и сюжети до теб. Може дори да затвориш очи, да се концентрираш върху гласа от слушалките и да си ги представиш.
