Книги: П. Г. Кънев - Разходка през стените

Напоследък издателите непрекъснато повтарят, че има глад за българска литература. И издават всеки месец десетки книги на български автори, повечето от които минават съвсем незабелязано и в символичен тираж. Къде го тогава този глад? 

Глад има, при това за нова българска литература. Но не за онази, чиито автори са известни повече с това, че са известни (главно помежду си), отколкото с това, че са четени. Има глад за добре написана, четивна съвременна българска литература, която те води някъде и има какво да ти каже, като при това го прави умело, занимателно и с талант. 

Запознайте се с един такъв автор – П. Г. Кънев. 

Ако не го знаете, то е защото е дебютант, поне у нас. През последните няколко години живее в САЩ. Досега стихотворенията и разказите му са отпечатани в повече от двеста литературни издания, главно в Северна Америка и Европа. През май 2009 г. издателство Please Press отпечата в САЩ дебютната му стихосбирка, носеща името “r”. Включен е в антологията за американска поезия на издателство Wilderness House Press и в антологията на лондонското издателство Vagabondage Press: “Crazy Days – an expression of depression”. В началото на 2009 г. Асоциацията на литературните издания в САЩ го номинира за престижната награда Pushcart Prize. В момента подготвя втория си сборник с поезия, който ще излезе от печат в САЩ през лятото на 2010 г. 

Всъщност, може и да го познавате – от двата негови разказа, които „Капитал Light” пусна през миналата година. Името Пейчо Кънев може да не сте запомнили, но разказите със сигурност сте - те са в в Топ-10, ако не и в Топ-5 на най-добрите, публикувани там за 2009-а. Има ги и в дебютната му книга на български - сборникът с разкази “Разходка през стените”. 

Това са двадесет и една истории за американското общество, видяно през очите на емигранта. Тъжни, забавни, сериозни, плашещи, поетични, мрачни, тези истории са есенцията на житейския път на писателя на американска земя. 

Стилът на разказвача е прям, оголен, бърз, а и на моменти затрогващ и пленителен, казват издателите му от „Сиела”. Да, този човек умее да пише – грабващо, просто и ненатрапчиво, някои биха казали - дори непретенциозно в част от историите. Нарочно претенциозно пък – в други. 

Още след първите няколко разказа установявате, че “Разходка през стените” е нещо по-различно и много по-добро от всичко друго сходно, което сте чели напоследък. Разходката е удоволствена, така да се каже. Някъде след средата на книгата историите започват леко да издишат. Финалните разкази обаче ще ви върнат свежестта и удоволствието от началото, така че да затворите последната страница с усещането за добре прекарано време. Можело, значи... 

Но основното в “Разходка през стените” е, че читателят успява да се идентифицира с литературния герой, да влезе в мислите, бита, реалиите и живота му като в своя собствен. Да повярва. 

Причината за това е дебело подчертана и в един от отзивите, публикувани на корицата на книгата: „Това го могат (само – б.а.) изключителните разказвачи. П. Г. Кънев е точно такъв... П. Г. Кънев е изключителен – той е магьосник. Той превръща думите в жива материя, границите между измислица и реалност изчезват”. 

Какво повече можете да искате от един сборник с разкази?