„Азис интервюиран от "Ню Йорк таймс"", чета в днешния информационен поток. „Малко екстравагантно, но нищо особено", е първата ми реакция. Медиите тичат след интересното и различното, а Азис е българската Лейди Гага, така да се каже. Като им е интересно, халал да им е, нека му се радват. Аз и без това не слушам нито Азис, нито Лейди Гага, какво ме бърка.
Но по-нататък чета и това: „От няколко дни пратеник на изданието събирал впечатления за живота и политическата ситуация в страната ни, подготвяйки специален материал за вестника." И тук вече се стряскам сериозно.
Бахмааму, откога Азис е отговорен за живота и политическата ситуация в България?!
Аз ли нещо съм пропуснал или Бойко Борисов е министър-председател на тая държава? Последно си спомням, че Георги Първанов ни е държавен глава, Цветанов и Дянков - вицепремиери, Цецка Цачева е шеф на парламента, Борис Велчев главен прокурор и т.н.
Тези хора всеки ден нещо вършат, нещо правят, което пряко засяга живота на българите, поради което нон стоп са в медиите - ето, погледнете при нас например, дъвчем ги всеки ден и никак даже не сме мили към тях. Докато Азис - не съм спец, простете ми, ако бъркам - от години не е издавал дори албум, какво остава за друго.
Не помня и Азис да са го избирали за каквото и да било. Той преди години наистина се кандидатира за депутат - от „Евророма", партия на ексдепутата Цветелин Кънчев, който вече веднъж лежа в затвора и който и в момента е в ареста по други обвинения - и претърпя унизително поражение.
Вярно, Азис е Крал на попфолка, звезда на шоубизнеса ни и прочие. Не е ли по-уместно да го питат за тези неща, а не за политическата ситуация в страната? Не че е лошо човекът да има мнение и по този въпрос и да го изразява публично, ама точно той ли е човекът, чието мнение по въпроса е меродавно? Аз пак да питам - Бойко Борисов да не е онемял случайно? Или всички управляващи вкупом и те? Или опозицията?
Добре, нека да не са политиците, нека г-н кореспондентът да е търсил мнението на обикновените хора. Е как пък в този случай се е натъкнал точно на Азис? Всъщност, то в информацията си пише - той специално поискал да се срещне точно с Азис.
Да не би в България да свършиха обикновените и нормални хетеросексуални граждани от български етнически произход? Аз пък съм толкова глупав, че дори си мислех, че те са мнозинство. Но явно не, г-н кореспондентът не желае да интервюира такива, на него му трябва някой, който хем е богат, хем е известен, хем е циганин, хем е гей (по недоказани собствени твърдения) - всичко, което средният българин не е. Много ясно, точно този човек ще да има най-точното мнение за живота в България, г-н кореспондент, прав сте...
Всичко това е една жалка история, която дори не си струва да коментираме. Вече казах - халал да им е Азис на „Ню Йорк Таймс", ако го харесват, да си го вземат и да не ни го връщат даже; аз лично ще съм доволен. Нищо лично и срещу Азис - колкото и да мразя чалгата, с годините все повече започвам да уважавам човека Васил Боянов; той е уникален и си е заслужил всичко постигнато с огромни усилия.
Но да излезем от личното и да видим общото, the Big Picture, както се казва на английски. Точно то е онова, което яде мен, а и все повече други българи, струва ми се.
Защото общото е имиджът на българина в очите на западните медии и западния свят. А той не е никак красив.
В западните медии българинът обикновено е циганин просяк или крадец, сводник, проститутка, изобщо (в най-добрия случай) - тъмен балкански субект, който се опитва да се докопа до социалните помощи или работата на местните. Така са представени българите емигранти. Не че няма и такива, не че са малко - но много от тях не са изобщо етнически българи. А много, със сигурност повечето, от българите на Запад категорично не попадат в описаните дотук категории. Не можем обаче да протестираме - това е имидж, който сме си създали сами.
Можем обаче да протестираме срещу образа, който представят пред медиите си техните кореспонденти у нас. Не толкова постоянните, които в повечето случаи живеят тук и са съвсем наясно с нещата, а временните. Идва някой си от някъде за два дни и ще прави специален материал за живота в България - по думите на Азис и по собствените си впечатления от апартамента в „Хилтън" или „Шератон", разнообразени с някоя разходка по Витошка...
Чудно ли е тогава, че българинът не може да се познае, като се види в западните медии?
Защо всеки репортаж от България задължително включва кадри от циганско гето и просяци по улиците? Не, че ги няма - но повечето българи НЕ СА цигани и НЕ СА просяци.
И положението с корупцията и престъпността у нас е тежко, да. Но улиците на средния български град са далеч по-безопасни от тези на повечето британски градове, а корупцията в Германия („Сименс" ли да цитираме или бившия германски канцлер Шрьодер, който след високия държавен пост мина на работа в „Газпром") например е чудовищна в сравнение с нашата.
Можем да правим такива сравнения до утре, но няма смисъл.
Българинът не е Азис, г-да кореспонденти. И ако си размърдате малко задника, може би ще научите малко повече по въпроса какво всъщност е и какво не е. Другото е непрофесионализъм. Предубеждения. Жълта преса.
Пък аз си мислех, че „Ню Йорк Таймс" е сериозен вестник.
