Миналата седмица съюзниците от НАТО най-накрая успяха да постигнат споразумение за предоставяне на танкове на Украйна след един доста дълъг и драматичен дебат, белязан от съмнения дали подобен ход не би ескалирал допълнително конфликта с Русия.
В крайна сметка Германия даде своето решаващо съгласие за доставка и реекспорт от трети страни на машини собствено производство Leopard 2.
Така Берлин се присъедини към САЩ и Великобритания, които преди това се ангажираха с доставка на Abrams и Challenger 2.
Впоследствие се включиха Полша, Канада и Норвегия, които очакваха разрешение от Германия, за да дадат на Украйна от своите модели на Leopard 2. Очаква се в скоро време Финландия, Испания, Португалия, Нидерландия и Дания да направят същото.
Какво в крайна сметка ще пристигне в Украйна?
Leopard 2
Машината се счита за една от най-добрите в света и неслучайно е на въоръжение в 19 държави, като за последните няколко десетилетия от нея са произведени над 3500 броя в различни модификации.
В момента на въоръжение в държавите от НАТО има повече от 1500 танка Leopard 2. За съжаление една немалка част от тях имат остра нужда от обновяване и не са в състояние за сериозна употреба.
По думите на немския канцлер Олаф Шолц целта е в близките месеци да бъдат комплектовани общо два танкови батальона за Украйна, което предполага цифра от 80 машини.
Дотук първите сигурни са 40. Германия се ангажира с доставката на 14 броя от модификация 2А6, докато Полша, Норвегия и Канада ще изпратят съответно по 14, 8 и 4 от по-стария вариант 2А4, който е най-разпространен сред армиите на НАТО, но също така и най-базов в технологично отношение.
Основните характеристики на Leopard 2 включват максимална скорост от 70 км/ч и капацитет на резервоара за преход до 450 километра.
И двете модификации разполагат с 12-цилиндров V-образен битурбо дизелов двигател, чиято мощност е 1500 конски сили при 4700 нютон-метра въртящ момент. Теглото на 2А4 е 55 тона, докато 2А6 е по-тежък с около 3 тона.
И двете модификации са въоръжени със 120-милиметрови гладкоцевни оръдия с автоматично зареждане от Rheinmetall, но по-новата разполага с обновен модел L\55, което е по-дълго и съответно има с около 1000 м по-дълъг оперативен обхват, достигайки до 4000 м. В добавка към основното оръдие танкът има и две коаксиални картечници.
Почти всички варианти на 2А4 са произведени до средата на 90-те и разполагат с автоматизирана система за потушаване на пожари, изцяло дигитална система за управление на стрелбата и прибори за нощно виждане.
Моделът обаче има слабости в защитата, които стават видими през 2016 и 2017 г. по време на турските военни операции в Сирия срещу "Ислямска държава" и кюрдските въоръжени милиции. Тогава турската армия губи над 10 от своите машини, след като са били поразени от противотанкови мини или гранатомети.
От своя страна по-новият 2А6 има по-здрава композитна броня с допълнителни защитни модули в уязвимите места, нов лазерен далекомер и още много други подобрения по отношение на активната и пасивна защита, въоръжението, дизайна, комуникационните системи и оптичните сензори.
Екипажът е от четирима души.
M1 Abrams
Все още няма официално потвърждение каква модификация от своята машина ще изпрати Вашингтон за Украйна. Очакванията са това да бъдат 31 бройки по по-модерния вариант A2, който е в производство от 1992 г. Оттогава насам Abrams преминава през редица модификации на всеки няколко години.
От танковете, които Украйна ще получи, без съмнение това е машината с най-голям боен опит и доказана репутация.
Тя обаче представлява и най-тежкият танк, който в момента е на въоръжение. Теглото е над 70 тона, а това би могло да представлява сериозен проблем в меката и блатиста почва в Украйна.
Друг недостатък е газотурбинният двигател с мощност от 1500 конски сили, който може да работи с бензин, дизел, керосин и дори в краен случай с мазут, но има гигантски разход на гориво от около 400 литра на 100 километра.
Танкът е оборудван със 120-милиметрово гладкоцевно оръдие, което се зарежда ръчно от един от четиримата членове на екипажа и има обсег на ефективна стрелба от около 4 километра. В допълнение машината разполага с три картечници.
Насочването на огъня се осъществява с балистичен компютър и лазерен далекомер, които получават данни от GPS-система или термографските прибори на командира, който от своя страна може да сканира околния терен при всякакви атмосферни условия.
За защитата отговаря композитна броня със съдържание на уранова сплав, считана за една от най-ефективните и сложни, създавани някога. Горивните резервоари и боекомплекта са защитени от противоударни панели, които елиминират възможността от взрив или евентуално проникване на снаряд в бойното отделение.
Някои Abrams имат активна система за реакция срещу противотанкови ракети. Машините разполагат и с автоматична противопожарна система
Challenger 2
Британската гордост е на въоръжение от 1998 г. и в Украйна ще отидат 14 бройки от нея, вероятно в експортен вариант или ранна модификация.
Въоръжен е със 120-милиметрово нарезно оръдие, чиято по-ранна версия държи рекорда за пряко попадение от най-дълго разстояние. През 1991 г. танк Challenger 1 унищожава иракски противник по време на Войната в Залива от близо 5 километра. Още две картечници осигуряват допълнителна защита от противникова пехота.
Машината обаче е най-бавна в сравнение с другите две досега, като нейният дизелов двигател може да осигури едва 59 км/ч максимална скорост. Все пак британският танк е значително по-лек от Abrams и тежи 64 тона.
Екипажът от четирима души е защитен от второ поколение композитна броня Chobham (неин вариант се използва и в Abrams), която има съществена роля в това, че досега няма случай на унищожен танк Challenger 2.
Единственият път, когато се случва нещо подобно, е от приятелски огън на друг Challenger по време на мисия в Ирак през 2003 г.
Както американския и немския модел, британският също разполага с високотехнологични системи за комуникация и насочване на огъня, оптики и методи за защита.
Срещу какво ще се изправят западните танкове?
Към момента най-разпространената руска машина в Украйна е съветския модел T-72, който за първи път влиза на въоръжение през 1972 г. и оттогава са произведени над 25 000 броя.
Разбира се през десетилетията преминава през множество модификации, но в технологично отношение отстъпва значително от западните си конкуренти, въпреки, че е много по-лек и бърз от тях.
Друг разпространен модел е T-80, който също е съветска разработка и е на служба от началото на 80-те.
Това е един от първите танкове в света, който използва газотурбинен двигател и разполага с управляеми противотанкови ракети. Не се произвежда от 2001 г., но през последните години руската армия предприе кампания за модернизация на наличните бройки.
Най-сериозното предизвикателство обаче идва от T-90.
По отношение на дизайна си T-90 е със значително по нисък профил в сравнение с останалите, което го прави и по-трудна мишена. Също така е защитен от специална 3-степенна броня и други стандартни системи като димни гранати и заглушаване на инфрачервено проследяване.
Последната версия T-90M включва панорамен визьор за командира, позволяващ по-ефективна ориентация, термални визьори, ново поколение управляеми ракети и броня, както подобрена система за прицел на 125-милиметровото гладкоцевно оръдие.
Въпреки това различни оценки показват, че от началото на войната в Украйна досега, Русия е загубила между 30 и 40 машини T-90.
