За рупорите на руската пропаганда санкциите срещу Кремъл, които Европа налага заради войната в Украйна, вредят единствено и само на Европа.
Московските експерти обикалят руските телевизии, за да говорят как европейските икономики страдат от липсата на руски горива и полезни изкопаеми и скоро континентът ще достигне до бедност и разруха.
Според тях Русия не е засегната, тъй като тепърва страната се отваря към необятните азиатски пазари, които да запълнят оставената дупка от европейците, а проруски оратори навсякъде из страните от Европейския съюз повтарят тези опорни точки.
И на фона на страховете за студена зима и на повишаващите се цени за живот мнозина са склонни да се вслушват.
Само че има един проблем - санкциите всъщност работят, а ефектът им върху Европа далеч не е толкова страшен, колкото приятелите на Кремъл се опитват да го изкарат.
Макар наистина кризата с цените на енергията да задълбочи проблемите с бедността, които съществуват на континента, чисто икономически поне към момента Европейският съюз успява да избегне най-лошите прогнози от средата на миналата година.
Мнозина икономисти очакват икономически спад, който ще е по-скоро лек и бърз за възстановяване. Инвестиционната банка Goldman Sachs пък застъпва в прогнозите си възможен сценарий, в който дори няма да се стигне до рецесия.
Никой не си прави илюзии, че това е лек период за ЕС, но реакцията на държавите от общността се оказа бърза и навременна, като дори за Германия, страната, която беше най-силно зависима от руските газови доставки, наличностите от синьо гориво за тази зима са осигурени, според анализ на икономическия всекидневник Handelsblatt.
Същевременно с това санкциите на Запада срещу Русия успяват да засегнат все по-сериозно руската икономика, намалявайки възможностите на страната да продължава да води своята война в Украйна, изяждайки фискалните ѝ резерви и намалявайки сериозно приходите ѝ от продажбата на горива и полезни изкопаеми.
Според изчисления на Bloomberg бюджетният дефицит на Руската федерация е достигнал рекордни стойности през декември - 3,9 трилиона рубли (56 милиарда долара) - приблизително 2,3% от брутния вътрешен продукт на страната.
Предварителните данни показват, че разходите за годината са се увеличили с повече от една трета в сравнение с предвоенните прогнози. От Москва уточняват, че правителствените разходи в Русия са силно сезонни и в края на годината често идват големи скокове, които увеличават дефицита.
Опитите този дефицит да се оправдае със "сезонни правителствени разходи" звучи наивно на фона на това, че простата историческа истина показва, че войните изсмукват ресурсите на една държава.
По-големият проблем за Кремъл идва от свиването на паричните потоци за руската хазна заради санкциите върху руските горива. По принцип в нормална ситуация Москва покрива тези високи разходи в края на годината с приходите си от продажбата на газ, петрол и други износни стоки.
Сегашните санкции на Запада срещу Русия обаче променят парадигмата, поставяйки страната в сложна ситуация.
През декември страните от Г-7 се споразумяха да разрешат вноса на руски петрол на световния пазар при условие, че той се търгува на максимална цена от 60 долара за барел. Този ход беше подкрепен от държави като Южна Корея.
ЕС също бойкотира вноса на руски суров петрол, с изключение на петрола, който постъпва в Централна Европа по тръбопровода "Дружба", като за България пък има дерогация до 2024 г.
С този ход от Г-7 целяха две неща - от една страна, да стабилизират цените на петрола на световния пазар, а от друга - да съкратят приходите за руското правителство от търговията е нефт. И засега изглежда, че и двете цели са на път да бъдат постигнати.
Според много експерти въвеждането на тавана на цените на петрола беше рисков ход, като някои прогнозираха, че цената на петрола ще се повиши значително, удряйки нива от 150 долара за барел.
Това така и не се случи, а въвеждането на тавана върху цените доведе до спад в нивата им дори и на пазарите, които не са санкционирали Русия.
Индия и Китай се възползват от ситуацията - въпреки че не са се присъединили към ограничението на цените, те се запасяват с горива на сегашните ниски цени, на които Москва е принудена да изнася, което също ограничава печалбите за руската хазна.
Друг важен момент, който някои експерти посочват, е, че макар в момента двете големи азиатски държави да предоставят голям пазар за руския петрол, техният капацитет да поемат горива е ограничен.
Така, според Джовани Стауново, експерт по суровините в Обединената банка на Швейцария (UBS), въпреки голямата отстъпка за руския петрол спрямо Брент "не сме свидетели на масово увеличение на вноса на руски барели от азиатски купувачи като Китай и Индия".
А тъй като капацитетът за съхранение в Русия също е ограничен, анализатори смятат, че в един момент ще стане неизбежно Русия да забави производството си на петрол.
Според Стауново производството на руски петрол през 2023 г. до 9 млн. барела дневно при 10,5 млн. барела дневно през 2021 г. Това, от своя страна, би намалило дела на Русия в световното производство на петрол от някогашните 14% на около 9%.
Според оценките на Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух наложеният от страните от Г-7 и от ЕС таван на цените за руския петрол струват на Кремъл внушителните 172 милиона долара на ден.
Очакванията, цитирани в доклада на финландския изследовател Лаури Миливирта, водещ анализатор в Центъра, загубените приходи ще нараснат до 280 милиона долара на ден, когато таванът на цените разшири обхвата си и до рафинираните нефтени продукти от Русия.
Потенциално свиване на максималните допустими цени до 25 долара за барел би коствало допълнителни 100 млн. долара на ден, според анализа.
Междувременно с това САЩ продължават с опитите си да осигурят нови количества петрол за световния пазар от източници, различни от Русия.
В момента администрацията на Джо Байдън се опитва да стопли отношенията си с Венецуела и да облекчи санкциите срещу правителството на Мадуро в замяна на повишената търговия с петрол.
Всичко това ще прави все по-сложна задачата на Кремъл да продължи да води с пълна сила войната си в Украйна, докато все пак запазва до някаква степен социалния ред в страната.
Тук много важен фактор се явява и разделението сред кръговете в Кремъл по отношение на това как трябва да продължи войната, което изглежда тепърва ще се засилва.
В момента Русия и върхушката в Кремъл са изправени пред сериозни изпитания и дилеми - дали да продължат в сегашната крайно агресивна посока, която със сила се опитва да принуди Европа да се откаже от санкциите, или да поеме по път, който да помогне на руската икономика да се възстанови за сметка на въоръжения сблъсък в Украйна.
Разривът по върховете на руската политика вече се усеща и тепърва най-вероятно ще става все по-силен.
Въпросът е колко дълго Москва ще упорства с фантазиите си, че санкциите нараняват повече Европа, отколкото руската икономика.
