Протестите в Беларус предизвикаха трескави дебати за потенциална смяна на властта в Минск.
Недоволството от поредното избиране на Александър Лукашенко за президента на страната и то с над 80% от гласовете на избирателите, изкара стотици хиляди хора по улиците на големите градове в страната. Това, от своя страна обаче, даде повод на беларуската полиция да упражни брутално насилие срещу осмелилите се да застанат срещу дългогодишния президент на страната.
И все пак един въпрос виси мрачно пред протеста - кой би застанал на мястото на Лукашенко?
След десетилетия на автократично управление с почти никакво публично политическо пространство, Беларус все още няма някаква ясна и оформена политическа опозиция. Това прави предвиждането на евентуален нов потенциален лидер още по-трудно.
Трите най-популярни опозиционни фигури на отминалите вече президентски избори в страната Виктор Бабарико, Валери Цепкало и Сергей Тихановски, по-късно представляван от съпругата си Светлана Тихановска, преди година дори не бяха считани за вероятни претенденти за президентския пост. Но ако Лукашенко се оттегли или се съгласи на свободни и честни избори, се предполага, че това ще отвори врата за други потенциални кандидати.
Заради многото различни съществуващи вече политически модели обаче е ясно едно - всеки нов лидер на Беларус ще може да се впише в поне един от тях, опитвайки да намери своите избиратели. Ето някои от потенциалние профили на претендентите за следващ държавен лидер на страната:
Русофилите
Предполага се, че който и да е от кандидатите с проруски убеждения, ще напомни на гласоподавателите си как през 2005 г. правителството на Лукашенко обещава да въведе обща валута с Русия, но така и не изпълни това си обещание, въпреки че страната продължава да се възползва от руските пазарни и финансови субсидии на страната.
Подобни кандидати ще се прицелят в идеята за национализма и бяло-червено-бялото знаме като "нацизъм", който трябва да бъде изтръгнат от страната. В тези кръгове вече се чуват идеи, според които беларуският вече не трябва да се приема за държавен език, като се има предвид, че за по-голямата част от населението руският е основен език. Също така при тях ще се наблюдават послания за по-задълбочени връзки и непосредствено сътрудничество с Москва, представяйки се като надеждни партньори пред Кремъл.
Най-вероятните кандидати
Един проруски кандидат за президент би обвинявал Лукашенко и правителството му заради обръщането на гръб към Москва, въпреки всичката финансова и политическа подкрепа от Кремъл. И ще има съвсем пресен аргумент за това - арестуването на руските наемници в страната около седмица преди изборите. Тогава Лукашенко се оправда с това, че наемниците са били изпратени "от чужда сила", за да всеят размирици в страната.
На фона на това, че Беларус е добре известна разпледелителна точка за подобни наемнически групи, няма как Лукашенко да не е знаел и за други пъти, в които руски бойци са влизали в страната му. Защо точно сега. В някои специализирани медии се появи информацията, че един от заместниците на президента се е срещал с представители на американското разузнаване малко преди залавянето на бойците. И това получи своя отзвук, което няма как да не подейства разпалващо сред русофилите в страната.
Като потенциален представител на тези групи в беларуското общество може да се разглежда Олег Гайдукевич - действащ депутат от Либерално-демократичната партия на Беларус. Въпреки че се присъедини към кампанията за преизбиране на Лукашенко той прояви критичност по повод явното насилие на властите спрямо протестиращите и членовете на опозицията след изборите.
Освен това Гайдукевич обяви създаването на Народно патриотично движение на Беларус, чиято основна цел е запазването на връзките с Русия и Организацията на Договора за колективна сигурност.
Друг потенциален кандидат сред тези кръгове е заместник-председателят на гражданското движение, което управлява прокремълската медия "Политринг" - Елвира Мирсалимова. Тя разкритикува беларуските власти, че не успяват да засилят отношенията на страната с Русия, многократно посочвайки, че беларусите са руснаци. В свое изявление дори нарича Йосиф Сталин "виден политически лидер".
Потенциална възможност тук е и Виктор Бабарико - банков мениджър с проруски възгледи, който възнамеряваше да влезе в надпреварата на миналите по-малко от месец преди самите президентски избори, но не му беше позволено, въпреки събирането на повече от 300 хил. подписа в негова подкрепа.
Валери Цепкало, който избяга през Москва в Европа, също би могъл да бъде потенциален вариант. Той написа отворено писмо до руския президент с молба да спре да подкрепя Лукашенко и отправи апел към западните лидери да подкрепят протестите в Беларус.
Откъде би дошла подкрепата за тези кандидати?
Подкрепата за някой от тези кандидати вероятно ще зависи от това колко близки отношения с Русия казва, че иска да има. Според проучване на независимата социолофическа агенция "Беларуски аналитичен офис" (БАО) по-малко от 50% подкрепят по-нататъшната интеграция с Руската Федерация. Проучване от 2019 г. пък сочи, че едва 3,7 процента от беларусите подкрепят идеята да станат част от нея.
И все пак делът на онези, които настояват за твърди граници с Русия също не е кой знае колко голям - 6,8%. Като цяло 42 на сто смятат съюза между двете страни за по-добрата опция, отколкото присъединяването на Беларус към Европейския съюз, а 76% смятат, че двете държави трябва да поддържат приятелски отношения.
Проевропейски кандидати
Всяка кампания за смяна на Лукашенко няма как да не включва поне един амбициозен проевропейски лидер, който ще се опита да се хареса на беларусите заради тяхната европейска идентичност и да изиграе важна роля в сближаването на Беларус с ЕС.
Това, че страната споделя границите си с три държави членки на Европейския съюз и е член на Източното партньорство, със сигурност е едно от нещата, с които един проевропейски кандидат би се аргументирал. Тази картина дава реален шанс на Минск да се освободи от Русия и да се стреми към интеграция с Европа.
Един кандидат с такъв профил би търсил подобни обещания за споразумения за асоцииране, търговски договори и т.н., каквито имаше в Украйна и Груция при техните протести. Разликата в случая обаче е, че в Беларус протестите не са външнополитически мотивирани и отношението към Русия далеч не е основна тема на протестите. Въпреки това ако проевропейският вот се съсредоточи в една посока, кандидат с такъв профил би могъл да стигне напред.
Най-вероятните кандидати
Еврофилът вероятно ще бъде част от традиционната опозиция и ще има връзки с европейските институции, включително най-мощните групи и фракции на Европейския парламент. Един такъв потенциален играч е Андрей Санников бивш зам.-министър на външните работи на страната и бивш кандидат за президент, изгонен от Беларус. В момента той е лидер на инициативата "Европейски Беларус".
Друг възможен вариант е Александър Мелинкевич - също бивш кандидат за президентския пост и лидер на движението "За свобода". Освен тях на преден план могат да се изведат Анатол Лябедзка - бивш лидер на Обединената гражданска партия, Волга Кавалкова - политическа фигура от новото поколение, лежала 10 дни в затвора заради организационната си роля в протестите, както и Павел Латушко - бивш министър на културата и посланик на Беларус в Полша и Франция. След изборите той се осмели да излезе открито срещу Лукашенко, превръщайки се във водеща фигура сред протестиращите.
Откъде би дошла подкрепата за тези кандидати?
Според същото проучвана на БАО около 32 на сто от беларусите вярват, че животът им ще се подобри, ако Беларус успее да постигне партньорство с ЕС, а не да остане в съюз с Русия. Според някои има възможност този дял да нарасне значително с намесата на Русия на страната на Лукашенко. Въпреки това ще е проява на наивност да се смята, че изведнъж Беларус ще стане проевропейски настроен.
Ако кандидатът еврофил може да поддържа приятелски или неутрални отношения с Москва, търсейки сътрудничество с Брюксел, евентиално би могъл да търси дори подкрепа сред русофилите. Друг вече е въпросът дали Русия би позволила такъв кандидат да просперира.
Националистите
При други обстоятелства такива кандидати биха минали под етикета "патриотични", но след десетилетия господство на руски език в образованието, бизнеса и правителството, всеки, който се застъпва за белоруската идентичност и език, вероятно ще бъде представен като екстремист или "нацист".
Един кандидат с патриотично/националистически ще играе сериозно картата на дискриминираната беларуска идентичност от правителството. Ценностите на различните кандидати тук могат да варират от тежък консерватизъм до неолиберизъм, но основният им фокус ще бъде върху възстановяването на статута на беларуския език и отнемане на този на руския като втори официален за страната. Разбира се, борбата ще бъде и за възстановяване на стария национален флаг.
Най-вероятните кандидати
В този случай политикът в изгнание Зянон Пазняк може да бъде водещ претендент за мястото на Лукашенко, но само при промяна на закона, който да позволи на тези, живели извън страната повече от 10 години да се кандидатират за президентския пост. Пазняк, който е силно антируски настроен, застъпва мнението, че в момента Кремъл се меси в повече от настоящите опозиционни движения и представители, отколкото е полезно.
Друг потенциален кандидат е Павел Севярянец - известен християндемократ, играещ важна роля в пробеларуските движения от средата на 90-е години. Преди изборния ден тази година той беше арестуван и вече осъден на 15 години затвор по обвинения за причиняване на безредици.
Откъде би дошла подкрепата за тези кандидати?
Подкрепата за тези кандидати вероятно ще дойде от образованата част на онези, които възприемат беларуския за свой първи език - това са около 60% от населението на страната. Ако кандидатът тук изпадне в твърде консервативна посока, има риск потенциални поддръжници да се насочат към кандидат с по-проевропейски възгледи.
По-демократичен Лукашенко
Като се има предвид колко дълго вече Лукашенко е на власт, няма да е изненада да се появи и желаещ за мястото му, който да се стреми към поддържане на досегашния му режим.
Стратегията на тези кандидати се предполага, че ще е насочена към по слаба хватка в някои области, като например по-голяма свобода на словото и политическо участие. Освен това те ще бъдат привърженици на постепенна икономическа реформа, но ще поддържат целите на Лукашенко за игра между ЕС и Русия, отнасяща се до външната политика на страната.
Най-вероятните кандидати
Най-вероятните кандидати са настоящи или скорошни правителствени служители, като бившия премиер Сергей Румас или сегашният министър на външните работи Владимир Макей. Преди време и двамата бяха посочени като възможни претенденти на Лукашенко, но изненадващо отрекоха всички слухове за каквито и да било подобни амбиции.
Друг сценарий е самият Лукашенко да се поддаде на натиска на протестиращите и да промени начина си на управление, но все пак оставайки на поста си.
Много беларуси се притесняват от икономическата перспектива на страната и заради това биха решили да гласуват за позната политическа фигура, стига в предизборната му кампания да има обещание за стабилна икономика.
Откъде би дошла подкрепата за тези кандидати?
Проучване на Washington Post посочва, че повече от 60% от анкетираните посочват повишението на цените и инфлацията като основно свое притеснение и проблем, последвани от ниските заплати и безработицата.
Но всъщност, ако кандидатът за президент може да гарантира, че правителството няма да започне масово уволнение на работници във вече остарели отрасли и обещае пенсиите и заплатите да се задържат на едно добро ниво, всеки, независимо от политическите си възгледи, има реалния шанс да стане следващия президент на Беларус. Това, разбира се, с уговорката, че Лукашенко все пак падне от власт. А дотам все още има твърде дълъг път.
