Иранският президент Ебрахим Раиси е начело на страната си вече малко повече от година, но за времето досега той избягваше общественото внимание. Или поне не и това на западните държави, с които продължават преговорите за възобновяване на ядрената сделка.
От миналия август насам той направи няколко посещения в Централна Азия, Русия и Катар, но изненадващо не пътува за миналогодишното Общо събрание на ООН, считано за предпочитан форум от неговите предшественици Махмуд Ахмадинеджат и Хасан Рухани, които го използваха за удобна платформа за отправяне на послания към света.
Сега обаче това се променя. Раиси вече е в Ню Йорк, където се очаква през следващите дни да се появи на трибуната на Общото събрание. Даже нещо повече - няколко дни преди своето пътуване той даде и първото си интервю пред западен журналист.
В началото седмицата иранският президент се появи в ефира на американската телевизия CBS, интервюиран от Лесли Стал за публицистичното предаване "60 минути". Там Раиси отговори в доста сдържан и лаконичен стил на въпроси за ядрената сделка, международните санкции и отношенията със САЩ и Израел.
"Ако имаше гаранции, американците нямаше да се оттеглят от сделката", каза президентът. "Те нарушиха обещанията си, направиха го едностранно... Не можем да им се доверим заради поведението, което вече видяхме от тях."
Той, разбира се има предвид мащабното споразумение от 2015 г., постигнато от предишния ирански президент Хасан Рухани с правителствата на САЩ, Китай, Русия, Франция, Германия, Великобритания и Европейския съюз. То означаваше вдигане на всички международни санкции срещу Иран заради обвинения в развитието на ядрени оръжия и спонсориране на тероризъм.
Бяха размразени десетки милиарди активи, като страната бе допусната до международните финансови пазари, а САЩ и Европа можеха да търгуват с ирански горива.
В следващите няколко години Техеран използва натрупаните средства, за да инвестира в една широка мрежа от прокси съюзници в Ирак, Сирия, Ливан, Йемен и Ивицата Газа като част от от своето регионално съперничество с Израел и монархиите в Персийския залив.
На този фон американският президент Доналд Тръмп изтегли страната си от споразумението, върна всички санкции срещу режима в Техеран и наложи така наречената политика на "максимален натиск" в политическо и икономическо отношение. В отговор Иран продължи агресивното развитие на своята програма за балистични ракети, както и процесите на обогатяване на уран.
С идването на новата администрация в Белия дом на Джо Байдън тази политика се промени и преговорите за подновяване на сделката започнаха отново с аргументите, че тя би била от полза за сигурността на САЩ и региона.
Раиси обаче не намира съществена разлика между поведението на Тръмп и Байдън.
"Новата администрация в САЩ твърди, че е различна от тази на Тръмп. Казаха го в съобщенията си до нас. Само че не сме видели никакви промени досега", казва той и допълва, че Байдън продължава да поддържа всички санкции срещу Иран, наложени от предшественика му.
"Санкциите са тиранични. Това е тирания срещу народа на Иран. За нас е важно те да бъдат премахнати", смята Раиси.
Санкциите тласнаха Иран към двугодишна рецесия, главно защото износът на петрол падна за една нощ от 2,8 милиона барела на ден до около 200 000. Бизнесът се оказа откъснат от международното банкиране, а днешната инфлация в Иран е над 40%.
Въпреки това страната продължава да разширява значително своите възможности за обогатяване на уран като средство за натиск в преговорите. В момента той е със 60% чистота - ниво, което е близко до необходимото за ядрено оръжие.
На 7 септември Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) оцени, че запасите на Иран от 60% обогатен уран са достатъчни за една ядрена бомба, ако страната предприеме допълнителната стъпка за достигане до 90% чистота.
По думите на Раиси Иран разработва своя ядрен капацитет единствено и само за мирни цели, въпреки че данни на МААЕ показват, че под 2% от енергийните нужди на страната се задоволяват от атомната електроцентрала Бушер. За сметка на това центрофугите за обогатяване на уран в ядрените съоръжения като това в Натанц работят на ускорени обороти.
Тази година на два пъти имаше възможност за постигане на пробив в преговорите, но надеждите бързо угаснаха.
През лятото бе постигнат компромис по отношение на някои въпроси. Все пак взаимното недоверие между Вашингтон и Иран отново доведе до провал, като основната причина е желанието на Иран да получи ясни гаранции, че следващ американски президент няма да изтегли страната си от споразумението, така както го направи Тръмп през 2018 г.
Няколко месеца преди това пък, през март, отново имаше надежди за пробив. Тогава руският външен министър Сергей Лавров блокира споразумението, искайки широки гаранции, че при отварянето на пазарите за Иран, руската търговия няма да бъде засегната от санкциите, наложени на Москва заради войната в Украйна.
Русия е една от страните, които нямат интерес към момента за подобна сделка, тъй като иранският петрол и природен газ се разглеждат от Запада като една евентуална алтернатива на руските енергийни продукти на фона на разклатения световен пазар и би означавало обезсмисляне на "енергийна карта" в стратегията на Москва.
Разгледана от подобен ъгъл позицията на Раиси и останалото ръководство в Ислямската република изглежда сравнително добра, въпреки нелеката икономическа ситуация на страната.
Всъщност една голяма част от иранската стратегия включва най-вече печелене на време. От една страна се търсят максимално много отстъпки от САЩ и Европа за сделката, макар и не на всяка цена, докато в същото време се задълбочават партньорствата с Китай и Русия, които да помогнат на страната да заобиколи санкциите срещу нея.
През юли президентът Владимир Путин се срещна с върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей, при което двете страни се договориха по редица въпроси в областта на енергетиката, икономиката и отбраната. Един от преките резултати са ирански дронове, които много скоро ще се появяват над бойните полета на Украйна.
С подобен ход в Техеран показаха, че към момента могат да си позволят да тупкат топката достатъчно дълго и нямат необходимост от ядрената сделка. или най-малкото тя ще се случи само след съществени отстъпки от страна на Запада и със съгласието на Русия.
Другият важен играч тук е Китай и колосалното 25-годишно икономическо споразумение между Техеран и Пекин, което предвижда 400 милиарда долара инвестиции в иранска инфраструктура в замяна на евтин петрол. В началото на месеца пък Ислямската република направи решаваща стъпка към пълноправно членство в доминираната от Китай Шанхайска организация за сътрудничество.
На този етап се оформя една ос, макар и хлабава, между Техеран, Москва и Пекин.
Техните отношения трудно могат да бъдат нещо повече от продукт на политически и икономически реализъм, както и чувство на споделенa неприязън към Запада.
Много мъчно се изграждат дългосрочни стратегически връзки, ако те са основани единствено и само на прагматизъм при отсъствието на споделени ценности и идеали, при това между три коренно различни режима на управление.
Макар и за момента Иран да няма неотложен интерес от ядрената сделка, то това може бързо да се промени в зависимост от промяна в конюнктурата на международните отношения.
Затова и ще бъде интересно какво има да каже Раиси на Общото събрание на ООН.
