През последните седмици най-актуалната тема в международното пространство е ситуацията в Афганистан и настъпилата криза вследствие на падането на столицата Кабул в ръцете на талибаните.
В продължение на две десетилетия САЩ и съюзниците им от НАТО, включително България, водиха война срещу тях. Тя обаче съвсем не е приключила, въпреки изтеглянето и победоносните снимки около бюрото на президента Ашраф Гани. Войната просто преминава в следващ етап, а враговете на талибаните остават въоръжени и вече се прегрупират, за да поставят новата власт пред сериозно изпитание.
Коя все пак е организацията, която в продължение на цели две десетилетия американската армия така и не можа да сломи?
Реално тяхното движение се заражда от трагедията на бежанските лагери в Пакистан, създадени вследствие на войната със СССР. Мотивите им са предимно националистически, тъй като произлизат от етническата група на пущуните, но са подкрепени от консервативни религиозни аргументи, което им помага да привличат подкрепа от провинциалното население в Афганистан.
Първите им лидери завършват религиозни училища в Пакистан, от където впоследствие са набирани от местните тайни служби и с подкрепата на американско оръжие са връщани към Афганистан, за да водят борба срещу Съветите.
В онези години обаче никой не предполага в какво ще се превърне организацията им.
Към края на войната те се явяват една от многото фракции, борещи се за власт в страната, като благодарение на идеологията, жестокостта си и особено финансовите постъпления от донори в Персийския залив до 1994 г. се издигат като основна сила. В рамките на следващите две години успяват да се наложат и в крайна сметка овладяват Кабул наред с 90% от територията на страната и установяват нареченото от тях Ислямско емирство Афганистан.
Първият им лидер и водач е молла Мохамад Омар. Под неговото ръководство е наложен изключително консервативен модел на управление, който по силов път установява социално-политически модел, базиран на най-крайните интерпретации на сунитския ислям в съчетание с традиционни пущунски племенно-кланови обичаи.
Омар и най-близките му сподвижници и "министри" в управлението са именно от поколението, водило битки със съветските войски, което е получило образованието си от пакистанските религиозни училища. Самият той е обвит в мистерия и след падането на режима повежда съпротивата срещу американското присъствие и новото правителство в Кабул. През 2011 г. е ликвидиран при въздушен удар, но смъртта му е потвърдена чак две години по-късно.
По времето на Омар се установяват и връзките с Ал Кайда, а в края на 90-те талибаните предоставят убежище за терористичната мрежа на Осама бин Ладен.
Позицията на Омар е наследена от Ахтар Мансур, който обаче споделя същата съдба и е убит след удар с дрон в района на границата между Афганистан и Пакистан през 2016 г.
Кой обаче в крайна сметка е начело и кой взима важните решения за талибаните в момента?
На първо място стои Хайбатула Ахунзада. Той е наследник на Омар и Мансур и носи титлата "Водач на вярващите" според схващането на талибаните, което е препратка към най-ранния период в исляма и първите халифи след пророка Мохамед.
Ахунзада е върховен лидер и има финалната дума при вземане на решения от религиозен, политически или военен характер. През последните години на няколко пъти излизат информации, че е убит при различни военни акции, но реално всеки път оцелява. Смята се, че е на около 60 години.
Под Ахунзада се намират неговите трима заместници - молла Мохамад Якуб, син на молла Омар и отговорен за военната координация в движението; Сираджудин Хакани, лидер на мрежата "Хакани", считана за терористична организация от САЩ и дори Пакистан; молла Абдул Гани Барадар, един от основателите на движението на талибаните и глава на Политическото бюро на организацията.
Именно последният бе отговорен за воденето на преговорите за изтегляне със САЩ, както и мирните преговори с правителството на президента Гани, които в крайна сметка се оказаха провал и по-скоро служеха като предтекст за печелене на време за талибаните, докато силите на НАТО се изтеглят.
Друга ключова фигура е молла Абдул Хаким, който също е сред основателите на организацията и през последните години оглавява нейния религиозен съвет, като той е отговорен за всички религиозно-правни въпроси. Това е човекът, който потенциално ще се грижи за налагането на ислямско право в страната.
Дейността на тези четиримата се подпомага от така наречената "шура" или съвет от 26 души, който има консултативни и поддържащи функции. Изпълнителната власт е поета от общо 17 комисии, които действат като де факто "министерства. Сред тях е и Политическото бюро, което до този момент се явяваше като базирано в Доха външно представителство за организацията.
Лидерите на талибаните днес са както нови лица, така и такива участвали в режима от 90-те. За разлика от тогава обаче сега те ще трябва да покажат значително повече прагматизъм, за да се задържат.
Това означава да направят всичко възможно, така че да спечелят международна легитимност и признание, но в същото време и да затвърдят сделките с местни племенни лидери, които избраха да не окажат съпротива, недоволни от корупцията на централната власт в Кабул и в крайна сметка направиха рационалния избор за присъединяване към по-силния.
В Афганистан обаче такива съюзи рядко биват дългосрочни, а верността в повечето случаи е доста съмнителна. Затова и новото управление много вероятно ще търси компромисни варианти, които да включат във властта опозиционни фигури и представители на различни племенни и етнически групи.
Може би за талибаните трудното тепърва предстои.
Отне им две десетилетия да си върнат властта в Кабул, но реално сега ще трябва и да я задържат.
