Над Лувъра се вее европейското знаме. Победата на Макрон вече е факт. Единственото неизвестно бе дали Льо Пен ще се доближи до 40% или ще остане далеч от този резултат и тя не ги достигна, остана на 37,7%. Макрон вече е президент на Франция. Това е почти чудо, след една предизборна кампания, в която се вееше знамето на ЕС, в остра полемика с критиците в интернет, които пишат каквото им скимне в социалните мрежи, говорейки за заслуги и отговорност.
Но отвъд числата, това не е абсолютна победа. Много десни и леви избиратели са гласували за него без ентусиазъм, като по-малкото зло. Промяната, която Макрон изразява е една възможност, но и голяма неизвестност. Неслучайно мястото на голямото празнуване e символичния площад Кур дю Карузел до Лувъра, в центъра между площада на десницата - Конкорд и мястото на левицата - Бастилията.
Ясна метафора за един лидер без партия, който привлече много млади хора, далече от политиката, но въпреки това бе министър на икономиката във второто правителство на Мануел-Валс. Макрон е и продължител на либералсоциализма на отиващия си президент Франсоа Оланд, който открито го подкрепя.
Марин льо Пен излиза с наведена глава, но не съвсем. Победата не е окончателна. Това не е краят. Тя взима двойно повече гласове от баща си Жан Мари Льо Пен на балотажа срещу Жак Ширак през 2002 година. Събра една част от протестния вот, но и от ляво настроените избиратели. Сега целта й е Макрон да сгреши, за да мобилизира Франция, която от 7 май е в опозиция - Франция на крайните квартали и на провинцията.
Но вечерта на изборите не беше нейната вечер. Паркът на Лувъра се напълни с европейски знамена.Само преди няколко месеца, кой би си помислил, че така ще стане.
