През последните месеци съдебната власт е във фокуса на общественото внимание. Причината за това са поредните безобразия на отделни магистрати и на самото "правителство" на магистратите - Висшия съдебен съвет. Въпреки че той (наред с политиците) е основният виновник за окаяното състояние на съдебната система, тук няма да пиша за него. Некомпетентността, дебелокожието и апаратните игри са недосегаеми за леката артилерия на думите.
Главният недъг на тази система не е корупцията
Да, такава несъмнено има. Корумпираните магистрати обаче са малцинство и макар да компрометират самите устои на системата, не оформят цялостния й облик. В магистратурата обаче има и други, не по-малко грозни явления, които стават достояние само на адвокатите и страните по делата, но не и на широката публика. Именно те обаче изграждат реалното усещане за качеството на услугата "правораздаване" сред нейните потребители.
Некомпетентните
Много по-критичен от корупцията е проблемът "некомпетентност". Защото е масов, защото е насърчаван от кадровата политика на ВСС и защото минира правораздаването в много по-големи и осезаеми за гражданите и бизнеса мащаби. Истината е, че качествените магистрати в системата са малцинство. Ако не беше така, тази система щеше да се реформира отвътре - защото както некомпетентността не търпи професионализъм, така и професионализмът не търпи некомпетентност. В съдебната система обаче има една критично висока маса некомпетентни хора, която - заедно с корумпираните - очевидно формира нужното "мнозинство", за да поддържа статуквото вече трето десетилетие.
Докажете, че нямате леля
Има множество съдии, които не познават аксиомни истини в правото. Те са станали магистрати с нечие благоволение и поради това не познават нито закона, който "прилагат", нито правната теория и практиката на ВКС. Представете си, че по погрешка сте превели определена сума не на желания от вас получател, а на друго лице. В този случай законът "казва", че имате право да искате обратно погрешно платеното - защото е получено "без правно основание".
Според закона и задължителната практика на ВКС, ако заведете дело за връщане на погрешно платената сума, вие трябва да докажете пред съда единствено факта на плащането й. Ответникът по делото (погрешният адресат на банковия превод) е този, който следва да докаже, че има правно основание да получи съответната сума. И това е съвсем естествено - вие не бихте могли да докажете пред съда, че ответникът няма основание да получи и задържи парите ви. Все едно да доказвате, че нямате леля. (Може и да не знаете това и пак да имате леля!).
Тази материя се изучава подробно в пети курс на обучението по право, но повечето студенти я усвояват още във втори или трети курс. В СГС обаче (и не само там) има съдии, според които ищецът следва да докаже, че ответникът няма основание да получи банковия превод. Т.е. да изпълни непосилната задача да докаже, "че няма леля". Тази въпиюща некомпетентност е така самоуверена, че устоява дори когато ищецът цитира задължителна практика на ВКС, от която е очевидно, че съдът се е объркал. Загърнат в тогата на собствената си некадърност обаче, съдът отказва да се запознае с тази практика и продължава да държи на сътворената от него абсурдна теория на доказването!
За съжаление това е само един произволен пример. Той обаче показва, че съдбата на съдещите се често е поверена на магистрати, които, ако бъдат подложени на изпит, не биха покрили и средния стандарт на третокурсник по право.
Шуробаджанаците
Корупцията няма само парично изражение. В съдилищата извън София основните "услуги" в съдебната система се оказват по "шуробаджанашка" линия. Приятели, колеги, роднини и любовници образуват невидима верига, по която желаният изход на делото се "подшушва" на услужливия магистрат. Тази система е дори по-опасна от класическата корупция, тъй като е практически неуловима - тя не провокира достатъчно видима енергия, за да бъде предмет на специални разузнавателни средства или публичен скандал.
Именно това явление би могло да обясни защо по едно обикновено гражданско дело всички съдии от Районен съд-Трявна и всички съдии от Районен съд-Габрово се отвеждат, така че делото да се гледа в трети съд - в Дряново. Причината - ответник по делото е адвокатка, практикуваща в Трявна и Габрово и очевидно доста близка с всички съдии в тези градове.
Преписвачите
Ако в съдебната система имаше реална публичност (най-близко до стандартите за това е сайтът на Върховния административен съд), лесно би могло да се установи, че има съдии, които дословно преписват писмените защити на някоя от страните по делото. Понякога причината за това е корупция, друг път - най-обикновен мързел.
Други съдии стигат още по-далече - някои техни решения се пишат от адвокатите на страната по делото. И това може лесно да бъде установено, ако сравним "нормалните" актове на тези съдии (постни откъм мотиви, бледи като правно мислене, изключително кратки) с необичайно дългите и изпълнени с непосилни за интелектуалното ниво на същия аргументи от десетки страници (носещи отново неговия подпис).
Мързеливците
Ясно е, че повечето съдии нямат вина за това, че не успяват да постановяват актовете си в определените от закона срокове. В практиката обаче има фрапиращи случай на магистратско бездействие, които минават всякакви граници.
Един от най-скандалните примери в тази насока е т. д. № 8391/2012 г. на СГС - делото за откриване на производство по несъстоятелност на известното "Мултирама България ООД". Това дело е обявено за решаване на 25 април 2013 г. и е решено на 13 октомври 2014 г. - "само" след година и половина. Законът изисква делата за откриване на производство по несъстоятелност да бъдат обявявани за решаване в рамките на три месеца от образуването им и решавани в срок от още един месец, но съдът е счел, че въпросите на несъстоятелността не се характеризират с особена спешност.
Шизофрениците
Не е трудно да бъдат открити съдебни състави, при които изходът на дадено дело зависи от това кой е докладчик по делото и съответно - на кого от тримата съдии е поверено написването на решението по спора. Ако докладчик е съдията Х, решението е едно. Ако обаче докладчик е друг член на състава - решението по идентичен казус е коренно различно.
Съдебният състав, постановил и двете решения, обаче е един! Очевидно в подобни случаи съзнанието на членовете на състава флуктуира с шизофренична пъргавост, а с това - и разбирането им за смисъла на закона. Страшното е, че причината за този правен кадрил невинаги е корупцията. Причината е липсата на усещане за мисия и отговорност, които позволяват съдебния състав да постави собствените си колегиални отношения над закона.
Аристократите
В съдилищата се срещат и истински "аристократи", които не считат за нужно да присъстват в съдебната зала в обявения от самите тях начален час на заседанието. Докато пият сутрешното си кафе, те се наслаждават на факта, че са очаквани от пълна с хора зала, пред която благоволяват се появяват с час закъснение.
Горното изброяване на порочните практики в съдебната система далеч не е изчерпателно. То показва множеството грозни лица на българската магистратура, от които корупцията е само едно. Дали широко коментираната напоследък "Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система" ще преодолее порочните практики в системата? Съмнявам се. Самото заглавие на тази "стратегия" подсказва камуфлажния й характер. Защото съдебната реформа никога не е започвала. Поради това не би могла и да "продължи". Може единствено (най-сетне) да бъде реално извършена. Но това предполага адресиране на действителните лица на злото и безкомпромисната битка с тях. Без политическа воля тази битка е обречена. А такава воля едва ли има. Защото хората, които ни управляват, са същите, които създадоха Франкенщайна, чиято уродливост сега двулично се опитват да "реформират".
"Реформата"
Очаквам тази "реформа" от 1997 г., когато като току-що завършил юрист се доверявах на първия ми работодател, че "като влезем в Европа, съдебната система ще се оправи". Е, това не се случи. Европа се бори за интегритета на нашата съдебна система много повече от нас. Ние се борим да не бъдем преборени от Европа - да запазим уродливото си разбиране за "държавност" и "правовост" от всеки опит за очовечаване. (В коя друга европейска държава бивш министър ще избегне съдебна отговорност, като се укрива като мишка от съдебните призовкари!?)
Иска ми се този текст да завърши "оптимистично", но не откривам повод за това. Както каза приятелят ми Кристиан Таков (избран наскоро за председател на Арбитражния съд към БТПП): "Злото не може да бъде изкоренено, но може да бъде ограничавано постоянно". Можем да направим поне това - с непримиримостта си към него.
И за да не бъда упрекнат в необективност - моите уважения към честните и компетентни магистрати! Със самото си появяване в съдебната зала, още от първите ви думи човек бързо си припомня защо е избрал правото като своя професия! Надявам се да бъдете също така непримирими към злото - към уродливото лице на корупцията, мързела и некомпетентността в съседния съдийски кабинет, в този на председателя на съда и на самия Висш съдебен съвет. Защото лицето на съдебната система не може да бъде различно от това на работещите в нея магистрати.
* Стефан Стефанов е адвокат и гл. ас. по гражданско и търговско право в СУ "Св. Климент Охридски"
** Текстът е публикуван във в. "Сега".
