Тези мисли вероятно ми хрумват поради обезсмислената от лошото време ваканция първи май - Гергьовден. И все пак.
Празникът не е просто традиция, която са ни предали дедите и ние трепетно спазваме. Повечето ни празници са рожба на модерността; ако пък отиват по-назад, то неузнаваем е начинът, по който ги честваме. Например уж традиционното коледно дърво за първи път е украсено след освобождението във Военния клуб по указание на чуждоземния ни княз. Дядо Коледа с червените дрехи и бялата брада е измислен пак някъде по това време от американския карикатурист Томас Наст. По соцвреме го измества дед Мороз, създаден от Руската православна църква, после пак си го връщаме с усещането, че това е истинското, изконното, дълбокото.
Добре, но ако е така, то празникът е по същество политически акт, т.е. създаден с някаква цел и следва да мислим защо ни е, какви ценности припомня.
Първото, което се казва обикновено, е че у нас има огромно количество неработни дни, получени от комбинацията между светските от комунистическо време и религиозните, с които властта след 89те искаше да се легитимира. Въпросът е, че тук, както и навсякъде в сферата на културата, важи законът за еднопосочното акумулиране: можеш да добавиш, но не можеш да премахнеш без да си навлечеш гнева на едни или други избиратели. Значи най-простото е: и 1 май, и Гергьовден. Премахването на първия би обидило хората на труда, непразнуването на втория - религиозните фундаменталисти. Пък и в края на краищата кой не обича да празнува?
Вероятно тук има и някаква неразбираема за мен икономическа логика. Помня, че навремето, когато социализмът въвеждаше 5-дневната работна седмица, един от аргументите беше, че за 4те часа работа в събота се харчи твърде много енергия за осветление и отопление на работните места и ще излезе по-евтино да не се работи. Не знам дали нещо такова не е актуално и днес, като имате предвид, че истински активните хора така или иначе работят от къщи и непрекъснато.
Другият момент тук е идеологическата битка. Първи май комунистите използват, за да борят Гергьовден, като организират ешмедемета по предприятия и ТКЗСта. С Гергьовден десните контраатакуват след 89та, опитвайки да обезсилят празника на труда. Но никой не е спечелил окончателно и ето на, двата празника стоят един до друг. Но в някои случаи сдвояването е съвършено нелепо, резултат от амбицията на един или друг политик да се прояви. Например възстановяването на леко нелепия Ден на будителите, въведен през 1923 на мястото на Свети Иван Рилски, вероятно за да повдигне духа да смазаната след войните България. Казвам "нелеп", защото думата будител предполага, че тъпият и безпросветен народ "спи" и трябва някакви възвишени хора да го разбуждат. Имаме 24 май, ден на културните дейци, имаме 2 юни, ден на загиналите за свободата, но няма сила, която да ги отмени и продължават да съществуват успоредно с обобщаващите "будители". Наред със Съединението започнахме да празнуваме Независимостта. Работата е там, че нито един политик не би посмял да поиска отменянето на подобни празници от страх, че националните аятоласи ще му скочат с ятагани между зъбите.
Тенденцията към размножаване на празниците беше типична за времето на соца, когато миньори, хидомелиоратори, тъкачки и тъй нататък имаха своя ден в годината - така както християнската религия преди това беше препълнила всеки ден от календара с по няколко светци-покровители.
Към това се прибавя бумът на градски празници, фестивали, традиции. Става дума и за ПР стратегия, доколкото празнуването е начин да се привлече вниманието върху дадената професия или място, да се поставят проблемите й, да се посочат едни или други неща. Бедата е, че както в икономиката, свръх-предлагането на празничност води до инфлация. Освен това всеки ПРец знае, че главното в рекламната стратегия е да запомниш посланието, а това значи то да различно от всички останали.
Още по-важно е да се вгледаме в смисъла на отделните празници. Защо да празнуваме Гергьовден, не Петров- или Ивановден? Толкова ли по-важна за нас е армията от останалите професии? За мен като умерен пацифист това е проблем. Не забравяме ли и че в България живеят 10 на сто мюсюлмани и още много невярващи, за които официализиране на религиозни празници е обидно? И още. Какво точно празнуваме на 1 май: солидарност с борбите на международната работническа класа за справедливо заплащане и условия на труд? Или носталгия по времето на бай Тошо? Какво е 8 март: ден на мама /колежката/? Или на равенството на жените?
Помислете за странния ни национален празник 3 март, възстановен тържествено след падането на комунизма. На тази дата не е създадена българската държава, на нея просто е подписан мирен договор между две империи, на което подписване е нямало нито един българин. Държавата е създадена на Берлинския конгрес, 13 юни - 13 юли. Какво честваме на 3 март - благодарността към Русия? Ами тогава този празник не е чак толкова различен от комунистическия 9 септември, празник на благодарността към СССР. И защо не изберем за национален празник истинското начало на нашата държава - 16 април, денят в който е гласувана Търновската конституция?
Ще кажете празниците са нещо консервативно и трудно се променят. Но ако погледнете 25, 70, 135 години назад, ще видите, че политиците доста активно творят празници, които постепенно започват да се въртят около етимологията на думата - празни дни, дни в които лежим, ядем и пием. Впрочем очаквам с нетърпение момента, в който някой ще се сети да предложи рождението на Левски за национален празник и никой няма да посмее да не приеме идеята с въодушевление... И без това ни лъжат, че ни плащат, защо пък да не работим по-малко?
