Геополитическите конфликти, политически кризи и постоянната заплаха от организираната престъпност повдигат един стар въпрос - променя ли се коренно ролята, която въоръжените сили играят в Латинска Америка от 1980-а насам?
Първият фактор, който трябва да бъде взет предвид, е нарастването на геополитическите спорове на континента.
Борбата между САЩ от едната страна и Русия и Китай - от другата, влияе върху региона, както и върху останалата част от света.
Амбициите на Латинска Америка са в областта на търговията, технологиите и геополитиката, а рисковете включват напрежение и потенциални конфронтации. Администрацията на Доналд Тръмп изказва на глас опасенията си от засилващото се влияние на Китай в района в областта на инвестициите, търговията и финансите.
Същото е отношението на Вашингтон и към руско стратегическо и военно присъствие в някои определени държави. Кризата във Венецуела доказва добре това. Белият дом подкрепя обявилия се за временен лидер Хуан Гуайдо, докато Китай и Русия отказват да признаят неговата легитимност.
Случващото се в Каракас засилва напрежението в региона и показва кои са тримата значими играчи в Латинска Америка.
Това са Венецуела с нейната 97-хилядна армия, Колумбия с 265 хил. войници и Бразилия с 340 хил. войници.
Тези три държави концентрират 70% от всички войници в Южна Америка и евентуален конфликт е най-вероятно да се случи в техните граници. Съветникът по сигурността на Тръмп - Джон Болтън, е на мнение, че са вероятни всякакви сценарии, дори и военна намеса срещу Николас Мадуро.
Освен това ако кризата продължи, са възможни и други сценарии. Възможно е да се наложи пращането на хуманитарна помощ, която се разпространява само с помощта на войници. Има го и рискът от въоръжена съпротива, която може да принуди временното правителство да потърси помощ от интернационални сили за мир.
Вторият елемент е политическата роля, която военните придобиват в подобни кризисни ситуации. Във Венецуела опозицията преследва ясна стратегическа цел - да наруши военния монопол в страната в своя полза. Тук военните сили са решаващ фактор за изхода от ситуацията.
В други държави в региона ситуацията е подобна.
В Никарагуа опозицията открито критикува армията, че не реагира адекватно на репресиите на режима и призовава към неподчинение на президента Даниел Ортега. И все пак в Бразилия ролята на армията е най-очевидна. Новият президент Жаир Болсонаро е пенсиониран капитан от бразилската армия.
Неговият кабинет е съставен от поне дузина военни, включително министъра на отбраната - генерал Фернандо Азеведо е Силва, генералният секретар на президентството, шефът на разузнаването и министърът на науката и инфраструктурата.
Новият здравен министър е цивилен, който обаче отговаря за някои от най-важните военни болници в страната. Главнокомандващият на бразилската армия - генерал Едуардо Вилас-Боас - оглавяваше военните сили в сложните времена през последните четири години. Той публично признава ролята на армията за блокирането на кандидатурата на Лула да Силва.
Може да се приеме, че това е изключение, но Бразилия е най-голямата нация в Латинска Америка с неоспоримо влияние върху региона.
И накрая, проблемите в областта на обществената сигурност дават на латиноамериканските армии по-значима роля.
В Бразилия през последните две години войските няколко пъти са гарантирали сигурността на големи събития като спортни мачове или посещението на папата. Те се наместват при полицейски стачки в някои от федералните провинции и отговарят за границите на страната, юрисдикция, която идва в отговор на нарастващия трафик на наркотици и последиците от кризата във Венецуела.
Армията участва и в разбиването на престъпни групи в затворите, доминирани от две от големите престъпни групировки на Рио и Сао Пауло.
В Аржентина 500 военни са разположени по северната граница. В Мексико президентът Андрес Мануел Лопез Обрадор, който по време на кампанията си обеща ограничи ролята на армията в държавната сигурност, сега каза, че тя ще продължи да има важно участие в шестгодишния му мандат.
По-точно той планира създаването на национална гвардия, която да се бори с трафикантството и организираната престъпност.
В Колумбия президентът Иван Дюк е наредил да бъде подновена военната офанзива срещу Армията за национално освобождение, група от марксистки бунтовници, за които се смята, че са замесени в трафик на наркотици. Те поддържат свои бази във Венецуела.
Политическата промяна в региона е специфична - как ще се впише засилената роля на военните в по-широките цели за укрепване на демокрацията? Става въпрос за приемане на настоящето с поглед в миналото, за да е сигурно, че грешките няма да се повторят.
