Ако в България темата за демографията не е от приятните, заради все по-малкия брой българчета, то в Унгария е дори по-сложно. Страната се води с едни най-ниските нива на раждаемост в Европейския съюз (ЕС), а мерките, които правителството предприема, се разглеждат от чуждестранните й партньори като националистически.
В годишното си обръщение от преди няколко дни премиерът Виктор Орбан се похвали, че изминалото десетилетие е било най-успешното за Унгария през последните 100 години, но признава, че пред страната все още стоят няколко проблема и единият е намаляването на населението. По думите му, въпреки че правителството е взело мерки да подпомогне женени двойки и многодетни семейства, са необходими още мерки, добавя той.
Изглежда, че властите в Унгария демонстрират желание да се справят с демографския срив. И затова говори намерението за предоставяне на безплатни лечения за инвитро оплождане (IVF) за унгарските двойки.
Правителството на Унгария пое държавния контрол върху шест клиники за фертилитет в цялата страна, като обяви инвитро оплождането (IVF) за въпрос от „стратегическо значение", а премиерът гордо обяви добрата новина за много двойки с репродуктивни проблеми, че клиниките ще предлагат безплатно инвитро.
Като причина за тази стъпка се посочва желанието да се увеличи коефициентът на раждаемост на Унгария и да се забави намаляването на население, което довежда и до недостиг на работна ръка.
Унгария, като повечето страни от Централна и Източна Европа, е преживяла тревожно обезлюдяване. Към 2017 г. тя заема последните места в света по раждаемост. Според някои прогнози населението на страната ще намалее до 8,3 милиона от 9,7 милиона до 2050 година.
Въпреки демографските перспективи, политиката за инвитро оплождане не се ръководи от желанието да се осигури икономическото бъдеще на Унгария. Някои чуждестранни партньори виждат груба фанатичност, която всъщност бележи по-голямата част от управлението на Орбан.
Ако се разгледат алтернативните средства, с които Унгария би имала опцията да подобри ситуацията, сред тях са и по-големите нива на имиграция.
Въпреки че неохотно е приела ограничен брой чуждестранни работници за справяне с непосредствения недостиг на работна сила, Унгария е известна с това, че има някои от най-строгите антимигрантски политики в Европа.
Вместо да приеме по-интуитивната и рентабилна политика за увеличаване на броя на чуждестранните работници в дългосрочен план, правителството на Орбан решава да предприеме скъпа програма, предназначена да запази етническата хомогенност на Унгария.
Националистическите мотиви зад тази политика са очевидни от очертаните преди това опасения на Орбан, че „Европа вече няма да бъде населена от европейци".
Известна като „теория за голямото заместване" (great replacement theory), тази перспектива е често срещана сред членовете на крайната десница и се превърна в обединяващ вик за нативистите в целия Запад.
Напрежението около тези виждания от страна на лидера на държава членка на ЕС се засили през 2017 г., когато Унгария отказа да приеме бежанци, въпреки законното си задължение да го направи след решение на Европейския съд.
Въпреки последователното противопоставяне на законите и нормите на ЕС, Орбан успя да извлече значителни отстъпки от Общността по въпроси като селскостопанските субсидии.
И това изглежда може да му се размине поради бездействие на онези страни членки, които се страхуват, че дисциплинирането на Орбан ще изостри разделенията в ЕС и ще го принуди да се присъедини към евроскептичната група от европейски консерватори и реформисти в Европейския парламент, или да направи собствена такава група.
Това настроение е особено разпространено в рамките на дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), която замрази членството на управляваната от Орбан партия ФИДЕС, но засега остава неин член.
ЕНП предприе мярката срещу ФИДЕС през 2019 г., след като партията стигна дотам, че стартира медийна кампания, финансирана от данъкоплатци, в която се твърди, че брюкселският елит, заедно с американско-унгарския финансист Джордж Сорос, са в заговор да залеят Унгария с имигранти.
Новата политика на Орбан за инвитро оплождането е последното напомняне за отказа на правителството му да се придържа към ценностите на ЕС. Най-простото средство за защита, с което разполага Съюза, е продължаването на вече задействаната процедура по чл. 7 от Договора за ЕС (ДЕС) срещу страната, която може да я лиши от глас в ЕС.
Политиката на прилагане на този краен вариант е сложна, тъй като в крайна сметка ще изисква единодушен вот на всяка друга държава членка в Европейския съвет.
Съединените щати, осъзнавайки, че позволяването на фалшиви демократи като Орбан да деградират основните ценности на ЕС, е в противоречие с нейните интереси, предвид глобалния упадък на либералния ред, трябва да се намеси. Да окаже натиск върху тези съюзници от ЕС, които обикновено биха симпатизирали на Унгария, да гласуват за това да се предприемат по-нататъшни действия.
Най-очевидният пример е Полша, която също е преминала през процедурата по Член 7, но тя силно разчита на Вашингтон за сътрудничество в областта на сигурността.
Независимо какви действия могат или не могат да предприемат САЩ, това по същество е проблем на ЕС и изисква решение на Общността.
В допълнение към процедурата по Член 7, ЕНП трябва да отговори на блъфа на Орбан, че ще напусне Блока, като изгони партията му, така че поне да е ясно идеологическото разделение между тези, които подкрепят основните ценности на ЕС, и тези, които са против тях.
Време е ЕС да прояви политическа смелост, да се обедини около ценностите, които подкрепя и да предприеме сериозни наказателни действия срещу антидемократичното поведение на Унгария.
Междувременно безплатните процедури за инвитро оплождане за двойки няма да бъдат решаващи за кризата с населението. Само една по-просветена имиграционна политика би могла да го реши.
*Авторът на статията в Balkan Insight (BRIN) e Остин Долер, гост учен в Центъра за дипломация и глобална ангажираност във Вашингтон, окръг Колумбия. Има магистърска степен от Elliott School of International Affairs към университета Джордж Вашингтон.
Изразеното мнение е на автора и не отразява непременно възгледите на Balkan Insight и Webcafe.bg.
