Когато през лятото на 2018 г. руският медиен мениджър Александър Малкевич отива във Вашингтон, за да пусне нов новинарски сайт, наречен USA Really, свързван с известната руска фабрика за тролове, той не получава особено топло посрещане. Той бива изхвърлен от наетия от него офис в близост до Белия дом, само часове, след като влиза в него, а малко след това Facebook и Twitter блокират споделянето на линкове от сайта на платформите си.
По време на друго пътуване до Вашингтон за междинните избори през ноември 2018 г. Малкевич бива задържан за разпит в летище "Дълес" във Вашингтон, а на следващия месец е добавен към списъка със санкции в САЩ за опит за намеса в президентските избори през 2016 г.
Това обаче далеч не спира руския медиен експерт. Макар Малкевич да изглежда повече като дребна риба в цялата информационна и политическа война на Русия, неговите привидно аматьорски набези в САЩ дават поглед върху агресивната, но все по-развиваща се природа на операциите за влияние на Кремъл по света. Усилие, което в момента търпи своя разцвет в Африка.
В началото на юли информационната агенция Блумбърг съобщи, че през май двама от служителите на Малкевич са били задържани в Либия по обвинени, че искат да повлияят на изборите в страната.
Властите на подкрепяното от САЩ правителство в Триполи обвиняват двамата мъже, че се опитвали да организират среща със Саиф ал Ислам ал-Кадафи, сина на бившия лидер Муамар Кадафи, който бе свален през 2011 г. след четири десетилетия на власт.
Съобщава се, че Саиф ал Ислам, който е издирван от Международния наказателен съд по обвинения в престъпления срещу човечеството, е в контакт с Москва и е получил подкрепата на пратеника на Близкия изток на президента на Русия Владимир Путин Михаил Богданов.
Александър Малкевич
В интервю за Foreign Policy тази седмица Малкевич потвърди, че мъжете са се срещнали със сина на Кадафи, но отрича, че те са се опитали да се намесят в политическия живот на страната. По негови думи двамата мъже само са провеждали изследване, а обвиненията срещу тях са единствено "проект на дълбоката държава" в САЩ.
По думите на Алина Полякова, експерт по руска политическа война в института Брукингс, вероятно Малкевич е само един от множеството изпълнители в оркестрирания от Русия "концерта на хаоса" в Русия. Според нея за онези западните наблюдатели, които са дълбоко потопени в идеята за върховенството на закона и баланса между властите в дадена държава, е трудно да разберат как оперира Москва. Особено, когато става въпрос за степента на стратегическия фрийленс, който тече както в самата Русия и в операциите на Кремъл в чужбина.
Политическата структура на Русия често се описва като вертикална власт, в която цялата власт се стича надолу от върха. Ако обаче погледнем руските действия в други държави през последните няколко години, ще се види, че системата всъщност е много по-дифузна, отколкото се смяташе преди.
Докато крайните цели продължават да се определят от Кремъл - от подривната дейност спрямо западните демокрации, през прибирането на природни ресурси, та до проектирането на сила в трети държави, то ежедневното управление на зададената стратегия често се извършва от широка мрежа от опортюнисти - способни и недотам способни.
"Хаосът и стратегията не са взаимно изключващи се неща", коментира Полякова.
В скорошен доклад на Министерството на отбраната на САЩ стана ясно, че Америка в момента е неспособна да се противопостави на този вид политическа война. И ако Русия не разполага с някакво значимо количество политически ресурси в глобален мащаб, тя има огромни количества от решимост и целеустременост към поставените цели. Западът - точно обратно - разполага с ресурси, но му липсва ясна визия за бъдещето, пише един от участниците в доклада, Ана Борщевская, старши сътрудник във Вашингтонския институт.
Докладът разглежда така наречените тактики на "сивата зона" на Москва - смес от пълномощници, паравоенни сили, пропаганда и политическо влияние, използвани за постигане на поставените цели в световен мащаб.
В предисловието на доклада, зам.-директорът на съвместните началници, отговорен за световните операции, военноморски адмирал Джефри Черевки, пише, че "на тези стратегии трябва активно да им се бъде противопоставяно, иначе заплахата от значителни въоръжени конфликти може да се увеличи".
Тъй като играчи като Малкевич са само малък пиксел в цялата голяма картина на усилията на Русия за намеса в глобалната политика, вероятно ще е трудно да бъде намерен баланса при оценката на възможностите на Москва в това отношение.
Множество експерти също предупреждават, че преувеличаването на възможностите на Кремъл само дава сила на техния наратив за руското величие. От друга страна обаче, спектърът на различните операции, извършвани от Русия, варира от съмнително изглеждащи новинарски сайтове като USA Really чак до опита за преврат в Черна гора, обяснява Полякова.
По нейни думи това води до едно залитане между тоталното неглижиране на някои теми, тъй като те привидно нямат значение, и изпадането в ужас пред това колко голям (зъл) гений е Путин и как дърпа конците на световните събития. Всъщност нито една от тези крайности не отразява истината.
Дейността на Малкевич през последните години обаче предлага интересен поглед над операциите на Кремъл зад граница. Въпреки ограничения си успех в САЩ, у дома в Русия, Малкевич бе повишен от заместник на ръководителя на Комисията за масмедиите на Руската гражданска камара - публичен консултативен орган.
Тази пролет напусна USA Really, въпреки че проектът продължава да съществува, и стартира Фондацията за защита на националните ценности. Фондацията, която според него се финансира с дарения от малки и средни предприятия, се стреми да защити консервативния начин на живот. А освен всичко друго, провежда и серия от дискусионни клубове за Африка.
Новото начинание на руския медиен мениджър бързо успя да произведе заглавия в международните медии с новината, че двама от служителите на фондацията са били арестувани в Либия. Това показва и еволюцията, която Малкевич и неговата кариера в полето на руския наратив изживява.
Новият акцент, който той си е поставил, е върху Африка. Малкевич е посетил Етиопия през май за Международната конференция за Световния ден на свободата на печата. Континентът влиза все повече в интересите на Русия, особено след 2015 г. Оттогава насам Кремъл е подписал над 20 споразумения за военно сътрудничество с различни африкански държави.
Много от тези усилия бяха ръководени от Евгений Пригожин, близък сътрудник на Путин, чиито компании оглавиха ключови операции за влияние по света, включително Агенцията за интернет изследвания - наследникът на станалата известна "фабрика за тролове".
Евгений Пригожин
Изтекли документи, публикувани в The Guardian, разкриват как компаниите на Призогин се стремят да развият политическо влияние в над десет африкански държави, включително за проекти в областта на външната политика и отбраната. Самият Малкевич категорично отрича да има каквато и да е връзка с Пригожин, въпреки че в интервю миналата година той признва, че началните средства за предишния му проект USA Really наистина са дошли от финансираната от бизнесмена руска Федерална информационна агенция.
Двамата негови служители, задържани в Либия - Максим Шугалей и преводачът му Самер Хасан Сейфан -работели на терен в Либия от около шест седмици, преди през май да бъдат арестувани от либийските власти. Третият човек от екипа - Александър Прокофиев - успява да избегне ареста и се завръща обратно в Москва.
В Либия, където продължава ожесточената битка между проправителствени сили и милициите, подкрепящи генерал Халифа Хафтар, Русия ухажва множество страни в конфликта. Така Кремъл си гарантира, че който и да е победител, след това ще има свой човек в бъдещето на страната.
"Ако те се опитват да подкрепят сина на Кадафи, то още повече дава сила на аргумента, че те се опитват да се позиционират като арбитър, а не като поддръжник на една отделна група", каза Борщевска от Вашингтонския институт.
Като допълнително потвърждаване на тази стратегия идва и разследване на BBC от тази година, в което се установява, че екип от руски оперативни служители е предложил парични средства на поне шест кандидати на президентските избори в Мадагаскар през 2018 година. Сред групата е и същият Максим Шугалей, който по-късно бива арестуван в Либия.
Лий Фостър, старши мениджър в компанията за анализ на разузнавателните операции в киберсигурността FireEye коментира, че само защото Малкевич е насочил вниманието си към Африка, това не означава, че Русия е загубила интерес към политическите маневри в САЩ, напротив. Просто по този регион вече работят други екипи.
Поведението на Русия в международен план става все по-трудно за проследяване и предсказване, тъй като Кремъл усъвършества своя подход. Да повтарят стари, макар и успешни ходове би означавало за тях, че не са научили нищо за последните години. А това съвсем не е така.
