Едно от първите неща, които научихме за Омар Матин, стрелецът от нощния клуб в Орландо, е, че според бившата му съпруга той редовно я е биел жестоко, докато тя не го напуснала през 2009-та.
Историята с домашен насилник, избил много хора с оръжие, не е нова.
През февруари Седрик Форд стреля по 17 души на работното си място в Канзас, при което загинаха трима, само 90 минути след като му бе връчена ограничителна заповед, поискана от бившата му приятелка заради тормоз. Ман Харън Монис, който през 2014 г. държа заложници в продължение на 17 часа в кафене в Сидни, в резултат на което имаше двама убити и четирима ранени, също е тероризирал бившата си съпруга. Той я е заплашвал, и в крайна сметка беше обвинен в организирането на убийството й.
Групата за контрол на огрестрелните оръжия Everytown for Gun Safety анализира данни на ФБР за масовите престрелки от 2009 до 2015 г. Тя установява, че 57% от случаите сред жертвите е имало партньор, бивш партньор или друг член на семейството на убиеца - и че срещу 16% от извършителите на тези актове преди са били предявявани обвинения в домашно насилие.
Социолозите не са проучвали задълбочено тази връзка, но изследванията показват шокиращи аналогии между факторите зад тези форми на насилие.
Естествено, зад всяко убийство стоят много комбинирани фактори, особено когато става дума за тероризъм, вдъхновен от чуждестранни групи. И все пак изследванията на домашното насилие водят към въпрос, който често изниква след привидно необясними събития като извършеното от Матин масово убийство - какво кара хората да извършват подобни масови атаки?
"Интимен тероризъм"
Домашното насилие често следва модел, при който извършителят на тормоза се стреми да контролира всеки аспект от живота на жертвата. Мащабите и целите на това са загатнати в едно определение, което експертите използват: "интимен тероризъм".
"Извършителят като цяло прилага общ модел на контрол над жертвата - финансите й, социалните й контакти, дрехите, които носи," казва Дебора Ъпстейн, която ръководи клиника по домашно насилие към правния ентър на Джорджтаунския университет. Насилието е начинът извършителят да налага този контрол - и да наказва всякакви опити за излизането от него.
Краткият брак на Матин със Ситора Юсуфи изглежда се вписва в този модел. Тя казва, че той я е принуждавал да дава заплатата си, забранявал й е да напуска къщата, освен за да ходи на работа, и я е спирал от това да поддържа контакт с родителите й. Дори малки нарушения са водели до насилие.
"Просто се прибираше вкъщи и започваше да ме бие, защото не съм изпрала прането или нещо подобно," казва Юсуфи пред Washington Post.
Ако изведете тази динамика на принудително насилие до най-крайните й степени, тя прилича доста на начина, по който "Ислямска държава" третира жените в така наречения свой "халифат". Групата е създала мащабна инфраструктура за изнасилвания и робство, в която жените се държат като пленници и се купуват и продават от бойците. Това е интимно насилие в индустриални мащаби.
Домашното насилие според експерти често е начин мъжете насилници да налагат възгледите си за "традиционни" полови роли.
Това демонстрира поразителни сходства с начина, по който "Ислямска държава" представя отношението си към жените като инструмент за вербовка, обещавайки на млади мъже в други държави - особено в Европа - че халифатът ще им позволи да възстановят "традиционните" полови норми на мъжка доминация. Тази доминация се изразява донякъде в насилие, включващо систематични изнасилвания и заплахи за изнасилване. Групата често представя това насилие като начин да отчита и запазва честта на мъжете.
Изглежда естествено тогава, че "Ислямска държава" би допаднала на мъже, които желаят такъв вид контрол над жените в живота си, отделно от другите идеологически привличащи фактори - типът мъже, които може да имат минало на семейно насилие.
Ними Говринатан, хоноруван професор в Сити Колидж в Ню Йорк, изучава ролите на жените в бунтове и терористични конфликти. Тя казва, че рестриктивните норми по отношение на половете и сексуалността биха могли да бъдат "привличащ" фактор за терористичните организации - но че хората, които са привлечени към тях, също така често са "тласнати" към това от съществуващи нагласи или желания.
Лично и глобално неудовлетворение
Терористичните атаки и масовите престрелки привличат вниманието и предизвикват страх у хората много повече от епизодите на домашно насилие.
Има обаче шокиращи аналогии между интимния тероризъм на домашното насилие и масовия тероризъм, извършван от атентатори-"самотни вълци" като Матин. И двете, на най-базово ниво, са опити да се провокира страх и да се упражнява контрол.
Домашното насилие според експертите често се случва, когато извършителят стигне до извода, че насилието е най-добрият начин да реши проблемите си. Това може да означава съпруг, който възприема несправянето на жена му със задачата да изпере дрехите като оспорване на полагащия му се по право авторитет, което го кара да опита да наложи наново волята си чрез насилие.
Кларк Макколи, професор в колежа "Брин Мор", изучаващ психологията на масовото насилие и тероризма, е открил характеристика, обща за всички масови убийци - усещането за неудовлетворение: убеждението, че някой, някъде е постъпил неправилно с тях по начин, който оправдава насилствена реакция.
Това неудовлетворение може да е лично, или политическо - усещане, че извършителят тряба да действа от името на по-голяма група.
Пол Гил, старши лектор в Юнивърсити Колидж в Лондон, който изучава поведението на самотните терористи, казва, че насилието донякъде е заучено психологическо умение: "Историята на насилие може да спомогне за неутрализиране на естествените бариери пред извършването на насилствени актове."
От тази перспектива, домашното насилие може да се приема като психологическа територия за тренировки за хора като Матин, преди да извършат масов терористичен атентат.
Полови норми, полова паника
Желанието на домашния насилник да наложи със сила предполагаеми традиционни полови роли също така понякога включва сексуалност. Подобни хора според експертите могат да приемат хомосексуалността като заплаха срещу мъжествеността им.
"Има изградена представа, че да бъдеш мъжествен означава да си бдителен за сексуалността си, и хипербдителен към това някой да не те сметне за хомосексуален," коментира Гилиан Чадуик, аспирант в правния център към Джорджтаунския университет.
Интимният тероризъм в този смисъл разчита на по-широк спектър от насилие, целящ да запази традиционната доминация на хетеросексуалните мъже, и да принуди да го спазват тези, които се приемат като заплаха за този ред. Този спектър, в екстремния си вид, включва и масови престрелки.
Тази асоциация донякъде улеснява разбирането на очевидно противоречие: Матин е атакувал гейклуб, баща му и бившата му съпруга твърдят, че той неведнъж се е изказвал хомофобски, но същевременно е бил виждан да посещава Pulse, и според някои медии е използвал и приложение за гей запознанства.
Дали Матин се е опитвал да използва насилие, за да наложи правила за пол и сексуалост, за които той самият се е чувствал обезпокоен дали няма да ги наруши? Ако е така, не би бил първият, който го е правил.
Чадуик казва, че има цяла категория от правни аргументи, наречени "гей паника" и "транс паника", при които обвиняемите казват, че са прибегнали до насилие, защото са били притеснени от това, че ги възприемат като хомосексуални, или след като са открили, че изпитват привличане към транссексуален.
