В някакъв смисъл най-ужасното за 2016 година е, че остават още пет месеца до края й. Като се има предвид колко лоши новини се струпаха в годината досега, един въпрос трябва да бъде зададен.
Какво друго може да се прецака?
Отговорът, разбира се, е - много.
Може да се окаже, че нападенията с множество жертви в Париж, Брюксел, Ница, Мюнхен и Орландо, както и редицата по-малки атаки във Франция и Германия в частност, са само началото. Не е задължително всички да са свързани с ислямистки групировки, но във всеки случай те разпалват страстите във вътрешната политика на държавите по определено опасен начин.
В Близкия Изток „Ислямска държава" без съмнение губи позиции в Ирак и Сирия, но това не заличава групировката. През този уикенд имаше бомбардировка в Кабул и редица инциденти в Ирак и на други места - акт, който действа като сурово напомняне, че атаките над Запада са нищо в сравнение със случващото се в Близкия Изток.
Това дори не са единствените, нито най-големите опасности.
Напрежението с Русия и Китай може да се повиши, а сътресенията в Европейския съюз продължават - не става дума само за Брекзит, кризата с еврозоната (Гърция, Италия) остава неразрешена.
Броят на държавите, които страдат от някаква вътрешна политическа криза, е обезпокоително висок. След опита за преврат в Турция от 15 юли страната изглежда дори по-нестабилна от всеки друг момент в модерната история, което звучи странно, като се има предвид, че тя е съществена част от западната политика на серия фронтове. Русия се бори със спадащите цени на петрола, а Китай се изправя пред потенциален спад на икономическия растеж. Много западни държави, сред които САЩ, Великобритания, Франция и Германия, са разделени до степен, невиждана от десетилетия, дори - от поколения.
В САЩ все още същестува обективната възможност за президент да бъде избран кандидатът на Републиканците Доналд Тръмп. За да има някакъв баланс, за момента кандидатът на Демократите - Хилари Клинтън, остава фаворит, въпреки че залозите за Тръмп се увеличават. Атаки като тези в Брюксел и Орландо изглежда помагат на магната да напредва. Трудно е да избегнем извода, че колкото по-зле изглежда светът, толкова по-вероятно е Тръмп да стане президент на САЩ. Въпреки че не звучи като той да е способен да направи каквото и да е, за да овладее тези кризи.
В почти всяка държава по света има много обезспокоителни политически тенденции.
Дори без координираните атаки на организации като „Ислямска държава", все повече хора сами се радикализират политически в една или друга посока и провеждат опустошителни атаки като тази в Ница, като масовите престрелки в САЩ, като убийството на британската депутатка Джо Кокс през юни.
Политическото деление става все по-опасно отчасти, защото усещането за баланс в много държави е драстично ерозирало. В британския референдум за ЕС едно от нещата, които се оказаха поразителни и разочароващи, беше фактът, че нито една от страните не искаше да приеме, че другата може и да има право. Това важи и за много други държави - от САЩ до Турция.
Когато балансът изчезне, това неизбежно води до тенденция за всички страни да се изместват все повече към екстремни крайности. Дори и това да не доведе задължително до насилие, прави постигането на консенсусни решения все по-трудно.
Накратко, напълно възможно е останалата част от годината да продължи по линията, зададена от първата половина, с периоди на неприятни и често - насилствени събития, дори и да са проведени само от един или няколко души. Те ще продължават да увеличават политическото напрежение на различни места. Дори и без това политическите кризи ще продължат да носят увеличаващия се риск от неортодоксални и често - много неприятни - политически резултати. Брекзит е ясен пример за това, победа на Тръмп би била друг пример. Разбира се, предстоят избори както във Франция, така и в Германия. И двете държави са свидетели на възход на крайнодясното - в Германия „Алтернатива за Германия" печели доверие, немислимо след нацисткия период.
Летният сезон често носи неочаквани драми - финансови или свързани с конфликти.
Все още не е ясно дали Русия няма да пожелае да завземе друго парче земя от някой от съседите си, може би Украйна и Грузия, които не са членове на НАТО, или някоя от прибалтийските държави. Все още не знаем и как ще реагира Китай на резултата от решението на международния съд срещу териториалните й претенции към островите в Южнокитайско море. В най-лошия случай такива конфликти могат да предизвикат ядрена война.
Разбира се, възможно е да видим и друга финансова криза от типа на тази през 2008 година, вероятно предизвикана от инцидент в еврозоната или британско активиране на член 50 за напускане на ЕС (въпреки че засега това не се очаква преди следващата година). Сривът на еврото все още е възможен, ако страна като Италия напусне, а тогава ефектът може да е дори по-лош.
Извън всичко това обаче си струва да се отбележи, че има фронтове, на които нещата не вървят на зле.
Потокът от мигранти към Европейския съюз спадна драстично спрямо миналата година, давайки на европейските правителства необходимата почивка, за да се преборят със заплахите за сигурността. Пазарният срив от референдума във Великобритания беше по-лек от очакваното. А докато политическите партиии продължават да се поляризират и делят, социологическите проучвания показват, че гласоподавателите на запад - и САЩ в частност, жадуват не за партизански подход, а за далеч по-консенсусен.
В много отношения годините, които ни предстоят, могат да са сред най-опасните в модерната човешка история - заради рисковете от сривове и конфликти на големите сили, каквито рискове са по-сериозни от всякога. Много от двигателите на стабилността - глобализация, международен консенсус, движение към политическия център в много държави, днес изглеждат заплашени или напълно подкопани.
Да се надяваме, че всичко ще бъде наред. Въпреки че изглежда по-вероятно да е ужасен период, в който предстоят някои определено неприятни и дълбоко, дълбоко несигурни дни.
Че какво й е лошото на 2016 г. ? Година като година. Случват се и лоши, и хубави неща, а животът си върви. Само българските журналисти стават все по-истерични.