Почитателите на мистерии и криминалета знаят, че Джеймс Бонд, Шерлок Холмс и Бърти Устър претърпяха своето драматично прераждане на страниците на Уилям Бойд и Себастиан Фолкс.
Страстните фенове на Лисбет Саландер и Микаел Блумквист също могат да спят спокойно. Една от най-любимите трилър серии в света възкръсна за нов триумф. Този път „виновник" за интригата е шведският журналист и писател Давид Лагеркранс.
Четвъртият роман носи заглавие „Онова, което не ме убива"(българското издание следва заглавието на оригинала) и още с премиерата си на 27 август оглави всички престижни бестселър листи.
„Това е нещо, на което просто не можах да устоя. Радостта ми от факта, че станах автор на „Милениум 4", беше огромна - изживях приключение, което спира дъха. А и сега вече съм убеден, че историята, която ще продължа, е много добра", казва Лагеркранс.
Е, Микаел Блумквист и Лисбет Саландер са отново на линия.
Както и инспектор Ерика Бергер, Ян Бублански и близката му сътрудничка Соня Мудиг. Но има и нови герои като Ед Нийдъм, да речем, който е ръководител на службата за сигурност в Агенцията за национална сигурност.
Ще срещнете и Франс Балдер, шведски професор по компютърни науки, който се е върнал от Силиконовата долина, неговия свръхдаровит син Аугуст и Габриела Грейн, будно момиче от привилегированата група на обществото, което се озовава в Шведската служба за сигурност.
Вестник „Милениум" е на ръба на фалита и за да оцелее, трябва да промени стратегията си. Да пусне дигиталната ера в офиса си. И да намери сензация.
Последната се пръква след едно „по-специално" телефонно обаждане. В историята са замесени вече изброените лица, но също и младоците от Републиката на хакерите с причудливи имена като Чумата, Боб Песа, Маца...
И най-вече добре познатата ни от трилогията на Стиг Ларшон пънк хакерка Лисбет Саландер с прякор Осата. Лисбет е съвършеното литературно въплъщение на крилатата фраза на Ницше „Онова, което не ме убива, ме прави по-силен".
Прави впечатление, че Лагеркранс е „омекотил" чертите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер.
Портретите не са еднопластови, а ексцентричната хакерка на места придобива почти човешки облик. Лагеркранс успява в най-важното - съчетание от плътност на персонажите, специфична атмосфера, съспенс, адекватна структура на повествованието, твърда почва под краката на читателя и цел, към която самата фабула се стреми.
Все ни се струва, че ако можеше да избира автор на продължението на третия си роман, Ларшон, с безпогрешния си нюх за развитието на една история, би се спрял на Давид Лагеркранс. Последният демонстрира смайващ, инстинктивен усет за света на Ларшон, а хармонията в стила на двамата е толкова естествена, че е направо неосезаема.
Световната преса и коментарите на читателите са в удивителен синхрон - „Милениум" 4 е интелигентно и майсторско продължение на серията.
Давид Лагеркранс възкресява атмосферата и героите, които Стиг Ларшон изгражда, като въвежда и нови, животрептящи теми и сюжетни линии. Самият брат на Стиг, Йоаким Ларшон, който управлява делата на брат си след преждевременната му смърт, вече заяви, че няма търпение историята да получи нов тласък.
„Най-трудно беше конструирането на самия сюжет", признава Лагеркранс. „Стиг Ларшон е майстор в създаването на комплексен наратив, с много паралелни истории, и аз исках да оправдая очакванията. От друга страна, тъкмо в това открих забавление за себе си. Да дърпаш историята напред, усещайки как всеки детайл си идва на мястото, е голямо удоволствие."
Стилът на Ларшон е реалистичен, здраво стъпил на земята, но е налице и журналистическа достоверност, както и вещина в боравене с материята.
Четеш и му вярваш, независимо дали пише за русокоси чудовища, които не изпитват болка, или за ежедневни проблеми в офиса на списание „Милениум".
„На много ранен етап ми стана ясно, че опитът да го имитирам би бил жалък. Аз създавам своя собствена проза и все пак се опитвам да постигна подобна ефикасност в употребата на думите. Стиг Ларшон звучи грандиозно, напомня за руските разказвачи с цялото онова множество от смени на перспективите, а аз обичам този маниер на писане. Той поражда разнообразие и помага за целите на драматургията.", допълва творческият наследник на Ларшон.
През август тази година се навърши едно десетилетие от публикуването на първото заглавие от „Милениум" - „Мъжете, които мразеха жените". От историческата поредица на Стиг Ларшон към настоящия момент са реализирани над 82 милиона екземпляра в цял свят, а от романа на Давид Лагеркранс вече са продадени 2,5 милиона копия.
Продажбите на трите книги на Ларшон отбелязаха нов подем след публикуването на продължението на Лагеркранс. Петият роман ще бъде издаден през 2017 г., а шестата книга - най-вероятно през 2019 година.
