Столетие след столетие хората доминират над всички биологични видове на Земята, опитомяват животни, затварят ги в зоологически градини и ги убиват за развлечение. Докато не настъпва фатален обрат. Животните стават враждебни към хората. Проявяват анормално, хиперагресивно поведение, предприемат организирани атаки. Това означава ли, че се задава промяна в планетарната парадигма? Някакъв антиутопичен ужас, пред който глобалното затопляне ще изглежда като неделна разходка из парка?
Такива въпроси си задава Джаксън Оз, героят на тази сугестивна апокалиптична приказка, сравнима единствено с „Птиците", култовия психотрилър на Хичкок от 1963 година.
Оз е учен биолог от Колумбийския университет. Сменя комфортния си офис за саваната в Африка, с цел да документира нетипичното поведение на лъвовете, след като получава сведения, че „лъвовете в Ботсвана се държат странно". Клое Тусинян му е колежка, събира данни за мигриращите птици в резервата „Мореми Гейм", нищо че има вид на балерина. Срещат се случайно, в навечерието на голямото бедствие.
Защо се случва това? Кой изобщо знае? Всъщност животът и съществуването не може да бъдат разбрани напълно. Звездите съществуват само за да избухнат. Създания ловят други създания и после умират. Вселената е хаос от ирационални сили, които непрестанно и безкрайно воюват помежду си. Човешката раса приближава към края си.
Освен че ще ви полазват тръпки (или насекоми?) всеки път, когато започвате нова глава от книгата, ще научите купища интересни факти за фауната, с която не се сблъсквате всеки ден, освен ако не припадате по Анимал Планет.
Знаете ли, че лъвовете са христоматиен пример за социални бозайници?
В прайда (група лъвове, които живеят на едно място) има предимно лъвици. Мъжките са само няколко, женските ловуват и се грижат за малките си. Мъжките лъвчета биват изгонвани от прайда, за да не изместят лъва лидер. В случай на смяна новият водач избива всички малки лъвчета, за да може лъвиците да са ангажирани само с неговото потомство...
От „Зоопарк" ще узнаете например, че лъвовете, също като кучетата, не се потят през кожата си. Единственият начин за ефективна терморегулация е учестеното дишане. Отделен въпрос е, че учестеното им дишане невинаги се дължи на жегата. Понякога дишат тежко, просто защото са преяли... С човешко месо.
Джеймс Патерсън е същинска машина за бестселъри и няма конкуренция като майстор на напрегнатия сюжет (като изключим вездесъщия Стивън Кинг).
Книгите му превземат върха на класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс" над 60 пъти, а общият им тираж е над 300 милиона екземпляра. Още с първата си книга печели награда за най-добър дебютен криминален роман, когато е едва 27-годишен.
Оттогава продуктивността му е феноменална. Прочута е серията с детектива психолог Алекс Крос, а през последните години нашумя още една негова поредица - „Убийствата на женския клуб". През 1997 г. „Парамаунт Пикчърс" снима пълнометражен филм по „Целуни момичетата" с участието на Ашли Джъд и Морган Фрийман в ролята на Алекс Крос. Патерсън фигурира в Книгата за рекордите на Гинес и като първия писател, продал над 1 милион електронни книги.
Много негови заглавия - от „Номерът на Томас Беримън"(1976) до хипнотичния „Меден месец" (2005), са носители на всевъзможни отличия - „Едгар", BCA Mystery - трилър на годината на гилдията, Наградата „Международен трилър на годината", „Изборът на читателите" на Рийдърс Дайджест и много други.
По оригиналния сюжет на „Зоопарк", създаден в сътрудничество с Майкъл Ледуидж, Си Би Ес засне хитов сериал. На преден план са нарастващите злоупотреби с естествената ни среда и безчовечността на човека към дивата природа. Една тема, чиято актуалност едва ли би могла да бъде оспорена.