Безпокойството е лихвата, която плащаме върху бедата, преди тя да ни застигне, казва Уилям Ралф Индж. Изглежда, английските свещеници не са за подценяване. Един друг интересен мислител, писател и отдавнашен абонат за Нобеловото отличие - Харуки Мураками, споделя задочно кредото на Лучия Джованини:
Болката в живота е неизбежна. Но страданието е въпрос на избор.
Всеки от нас има свой вътрешен гуру. Някои го наричат интуиция, други опит, трети си въобразяват, че са се родили така - изначално посветени в "шифрованата" мъдрост на живеенето.
Тогава защо живеем в епохата на предпазните колани? Защо сме застраховали душите си срещу рани от всякакъв произход? Нима грешките не са истинският портал към знанието?
Проблемът е, че "рептилният" ни мозък е устроен на базата на емоциите, а не на логиката, отбелязва Лучия Джованини.
Щом забележим и установим възможната опасност, втората ни стъпка е да я превърнем в трагедия.
Освен това знанието не е само в нашия мозък, то е разпределено във всяка клетка на тялото. През последните години много научни изследвания потвърждават тази теза.
Американската терапевтка Дафне Роуз Кингма смята, че като оставяме дири от сълзи по бузите си, активираме клетъчната памет от времето, когато лицето ни е било обливано от околоплодната течност, от месеците на престоя ни в майчината утроба. Това е една от причините плачът да ни успокоява.
Интригуваща идея, не мислите ли?
Според "Освободи живота си" да управляваш собствените си емоции, от една страна, означава с ръка на сърцето да ги признаеш и да ги направиш част от теб, от друга - да не превръщаш болката в очила за постоянно наблюдение на света, а сълзите - в бездънен кладенец.
С типичната си прецизност будистката психология е установила наличието на различни видове страдание. Един от тях е наричан "страдание от страданието", защото е различен от нормалната болка, с която рано или късно всички се сблъскваме.
Всички понасяме загуби или биваме разочаровани.
Бедата е, че добавяме страдание към страданието, като разказваме истории за понесените страдания.
Цялото ни внимание е насочено натам, това се превръща в център на живота ни, мислим и говорим само за него. Попаднали сме във вихъра.
Лучия не твърди, че е излишно да осъзнаваме събитията в живота си и да говорим за тях, но понякога е полезно да оставим настрана главоблъсканицата от мисли, разсъждения и разкази върху случилото се. И да се огледаме в красотата, която ни заобикаля, в потенциала на всичко онова, което чака да ни се случи.
Учените са на мнение, че са нужни поне двайсет и един дни, за да си изградим някой нов навик. Ако е вреден, става и по-бързо, бихме добавили ние.
А много, много повече от 21 дни са необходими, за да го разрушим, особено ако сме го отглеждали с години.
"Освободи живота си, докато си жив", съветва ни Лучия Джованини. Вслушай се в гласа на разума, защото той, само той е легитимният освободител на духа, другото са спекулации.
Тези и подобни теми ще дискутираме в "Перото" на 7 октомври.
Лучия Джованини ще се срещне с българската публика само на 7 октомври от 19 часа в литературен клуб "Перото", НДК.
Освен че ще представи "Освободи живота си", Лучия ще засегне множество въпроси, свързани с личностното израстване, щастието, менталните и емоционалните клопки и начините да ги избегнем.
Събитието се организира с подкрепата на Италианския културен институт.
