След „Гробна тишина" сме нащрек. Вече знаем, че Исландия не е само рай за туристи, лишени от екстремни удоволствия. И в Исландия се дрогират, отмъщават, убиват. И в Исландия са налице проституция и злоупотреби с властта. Но може би само там изчезват хора, заклещени в леда, отнесени от едно обезумяло море.
Индридасон се отдава на криминалния жанр, за да опише родната си земя, схващана от него като „шизофренична", разкъсвана между привидното (красотата на девствените земи с тяхната хилядолетна история) и реалността (вездесъщата диващина на съвременния свят). Книгите му дълбаят из най-усойните кътчета на човешкото съзнание, а на психологическата им релефност могат да завидят и дългогодишни майстори в жанра.
„Гласът" е трети поред бестселър от поредицата с полицай Ерлендур и добавя важни щрихи към известността на автора, предлагайки на читателя тревожно, но убедително свидетелство за това как хватката на миналото убива способността ни да живеем в настоящето. Всъщност всеки един от трите романа може да се чете сам за себе си, по аналогия с нашумялата трилогия на Питър Мей.
За разлика от „Гробна тишина", където има въздух, разследващите пътуват, за да издирят свързани с престъплението лица, в „Гласът" действието се развива „на закрито". Повод за разследването е трупът на човек, дегизиран като Дядо Коледа, намерен в малка стаичка в мазето на голям хотел в Рейкявик.
Жертвата е Гвюдлойгур, познат като Гюли, и по предназначение е портиер. За да открият убиеца, полицаите се връщат в миналото на Гюли и скоро установяват, че като малък е бил звезда, хорист, както и че грамофонните плочи със записите на песните му струват милиони. Само че никой от разпитаните лица не казва цялата истина - те лъжат полицията и й засвидетелстват пълно неуважение. Като фон на основното разследване тече сюжетна линия, свързана с друго престъпление. Едно момче е зверски пребито и всички улики водят към неговия баща...
Вместо да задушава, капсулираното пространство на хотела усилва напрежението около развоя на случая, на читателя не му доскучава нито за секунда. Ретроспекциите и вътрешният глас на героя са съвършено овладени. Освен че е брутално „завързан" трилър, „Гласът" е и роман хорал, в който страданието е представено без сантименталност. Дори Ерлендур, когато изобличи извършителя, няма да повиши тон. И все пак, всичко това ви къса сърцето.
Вместилище на потрес и сурова красота, „Гласът" очертава образа на полицая Ерлендур, антигерой в исландски вариант - лош съпруг, лош баща, винаги в лошо настроение. Арналдур Индридасон е съумял да направи от него герой колкото привлекателен, толкова и симптоматичен за злините и за неизречените проблеми на обществото. И ако човек на моменти настръхва, то е от вълнение - за сметка на ужаса, който остава на заден план.
В родината си Арналдур Индридасон е сред най-ценените съвременни автори. От 2004 г. книгите му фигурират в списъка на 10-те заглавия с най-добри продажби на най-голямата книжарница в Рейкявик. Именно Индридасон олицетворява съвременната исландска литература в чужбина. Книгите му са преведени в 37 страни. Също като Лекберг и Манкел, които показват мрачните черти на съвременна Швеция, исландският писател представя една не особено идилична версия на своята страна.
