Ако намерите готин български мъж, дръжте го, той е еднорог

Мила Михова е от онзи рядък, изчезващ вид млади дами, които успяват да те развълнуват емоционално и интелектуално. Избира внимателно кого допуска близо до себе си. С нея се познаваме виртуално от години, а от известно време сме съмишленички по пиене на вино и обсъждане на мъже в затворен женски кръг. Днес отваряме бутилка розе PIXELS на изба New Bloom Winery и се впускаме в един откровен разговор за живота, мъжете и всичко останало. По професия и по образование Мила Михова е оперна певица, по призвание -  писател.

Едно софийско лято скуката я кара да започне да пише блог - micoff.blogspot.com, който впоследствие се превръща в книгата - „Urban Jungle", която излиза под псевдонима Milla Micoff. Последните няколко години е автор на редица разкази, които чете по време на събитията на „Пощенска кутия за приказки" и „Пощенска кутия за мръсни приказки", като нейни разкази са включени и в сборниците на „Пощенска кутия за приказки".

Има хора, които свързваш само с хубави преживявания и силни емоции. Мила Михова е именно един от тези хора.

Повече за нея ще разберете от редовете по-долу, като препоръчително е да четете нашият разговор под съпровода на добра музика и в компанията на чаша вино, например PIXELS.

АД: Ако трябва да кажеш набързо коя си, как би се представила?

ММ: Аз съм Мила, пея професионално, пиша за удоволствие и общо взето се чувствам прекрасно.

АД: От Facebook постовете ти, разказите и книгата ти човек остава с впечатлението, че си си и градска легенда.

ММ: Мими градската легенда.

Мими е алтерегото на Мила. Голяма част от постовете й във Фейсбук са като разказ за измислена героиня „Днес Мими седна в един бар в Рим..."

АД: Чуй как звучи само! Всъщност, градска легенда или интернет легенда?

ММ: Ами, то вече няма разлика. Всъщност би било легенда, ако е някой, когото не можеш да видиш - нито в интернет, нито на улицата. Но ако можеш да видиш някого и той си е там, значи е реален човек. Разграничавам обаче човека в интернет от човека в реалния живот, защото по този начин се създават два персонажа и двата могат да бъдат еднакво интересни.

Мила: При мен се получава един много интересен момент, защото аз съм изключително дискретна за личния и за професионалния си живот и никой не знае кой е моят любим или защо съм в Рим. Просто споделям онлайн неща, които ми се случват, които намирам за смешни и по същата тази причина хората решават, че съм луда.

И наистина е така - когато се запознах с Мила, нямах представа нито, че е изключително талантлива оперна певица, още по-малко, че майка й е примата Дарина Такова. Талантът е сред нещата, с които Мила не парадира, след това се нареждат международните отличия, участията във фестивали, концерти и опери на сцени в страната, Италия, Германия, Сърбия, Черна Гора. Участва в спектаклите "Матрьошка" и „Кабаре барок" и ви съветвам, ако ви попадне концерт или оперно представление с нейно участие - не пропускайте, ще си струва всяка минута!

АД: Случвало ли ти се е някой с жаден поглед да ти каже: искам да живея като теб?

ММ: Няколко пъти, мои приятели са казвали: бейби, всички искат да са като нас. В крайна сметка изглежда, че хората, които намират точния „градус" как да живея и какво да споделят публично, се харесват от повечето „наблюдатели".

Много хора имат любопитството към живота, но за съжаление на други любопитството им се простира до това какво са видели по телевизията, какво са прочели в интернет, вместо да се гмурнат и да трупат преживявания.

АД: Знам, че обичаш хубавото вино и добрата храна, а кои са твоите хобита?

ММ: Най-смешното е, че нещото, с което по някакъв начин съм популярна в България е моето хоби - писането. Аз съм оперна певица и това правя ежедневно. Встрани от това се занимавам с писане, защото ми харесва да пиша свободно, без предразсъдъци и ми доставя удоволствие - без всякакво усилие, но напоследък се превърна и във втора професия, защото ме отъждествяват именно с това.

АД:  Това вино, което пием в момента с кой от разказите си би съчетала?

ММ: Имам един текст, в който се разказва за една кулинарна критичка, която няма никакъв интерес към секса и която в един момент изгубва вкусовите си възприятия и лекарите й препоръчват да започне да прави секс, за да възстанови възприятията си. Тази героиня се казва Афродита. Мисля, че виното, което пием в момента, би й помогнало в случай, че не си намери секс.

АД: При професионалното дегустиране на вино първо правим оценка на цвят, на нос, на вкус и на послевкус... Ако го пренесем към живия живот, във виртуалния и в реалния свят, ти по каква методика оценяваш хората, които те заобикалят?

ММ: Аз имам дива животинска интуиция към хората. Не ми се налага да гледам показатели, аз просто знам. Много често ми се случва да трябва да променя отношенията си към хората поради някакви обстоятелства и впоследствие се оказва, че първоначалната ми оценка е била по-точна. Това, което ме предизвиква в хората, е дали ми е интересно да си говоря с тях. Нещото, което най-често ме отблъсква в хората, е глупостта - и не го казвам с високомерие, а с огромна тъга.

АД: А кои са хората, които те впечатляват истински?

ММ: Най-много ме впечатлява в хората страстта им към живота. Средите, в които и аз и ти виреем, често са лишени от спонтанност. Харесват ми хора, които въпреки целия интелектуален и емоционален багаж, могат да се изразяват естествено, да бъдат спонтанни - дори да изпростеят.

АД: Аз харесвам директните хора, тези които идват и без задръжки и предразсъдъци са готови да говорят, да общуват, да опознават околните и света.

ММ: Точно така. Парадоксално тези хора, които са най-начетени, ерудирани, с огромен емоционален багаж - те са склонни да се държат най-нормално, най-семпло.

АД: Спомням си как преди време си говорихме на подобна теми и ти ми каза нещо, което много ме впечатли: можеш да имаш изключително високо IQ, но ако си емоционално и социално тъп...

ММ: Ти си тъп! Аз имам това странно отношение към хората, мисля, че повечето хора трябва да са привлечени от това, което си нямат.

АД: Според теб какво им липсва на българските мъже - едни такива консервативни са.... Даже някои приемат, че да се пие вино е твърде женско? Колко от средностатическите мъже биха пили с нас това розе?

ММ: На българския мъж му липсва собствен почерк. Те се държат по един или по друг начин, а тези два начина за съжаление са или много ербап и мутренско, или много смотано поведение. Все по-рядко ми се случва да попадна на елегантен, възпитан с нотка фин сарказъм мъж. Ако намерите готин български мъж, да знаете, дръжте го - той е еднорог!

АД: Кои са дребните неща при теб, на които държиш в работата? Налага се да влизаш в кожата на много особени героини, как излизаш от образ?

ММ: Хубавото при оперното пеене, е че ние не сме методови актьори. Ако бяхме методови актьори, най-вероятно когато правех Лучия ди Ламермур, този който играе годеникът ми Артуро щеше да ми издаде съдебна възбрана, защото във второ действие го убивам - чрез наръгване с нож. Начинът е един единствен: да намериш собствения си път до един персонаж. Най-важното при подготовката е дали гласът, с който разполагаш и техниката, с която боравиш ти позволяват да изпееш даден персонаж.

Никога не искам да си представям какво е да си актьор, който в продължение на 10 сезона е играл даден персонаж и после никога не успява да се откъсне от този образ. Има и роли парадокс, като Царицата на нощта във „Вълшебната флейта", с която е дебютирала моята майка. Това са роли, които са изключително трудни и изискват да дадеш много, а имаш само две арии - една в началото, една в края и съвсем в края един ансамбъл, обаче костват изключително физическо усилие и концентрация. Освен това тази е една от онези роли, които пееш когато си млад и никога не можеш да получиш парите, които заслужаваш, за да изпееш тази роля.

АД: Каква музика си пускаш през деня?

ММ: Няма минута от деня, в която да не слушам музика. Мисля, че съм достатъчно нормална, за да не слушам опера и класическа музика непрестанно, но пък има неща, които не мога да правя на друг музикален фон, например, винаги готвя на опера, готвя сама и слушането на опера засилва размаха ми в кухнята.

АД: А случва ли ти се някой да ти каже: следвам те в социалните мрежи, животът ти е много интересен или изчетох ти фейсбука - много е яко!

ММ: Е, изчетох ти фейсбука е вече малко stalk allert. (смее се)

Случвало ми се е на няколко пъти хора, които съдят за живота ми само и единствено от информацията, която споделям за себе си в различните социални мрежи или в блога, да направят някакво заключение за това какъв човек съм и какъв е животът ми, които нямат нищо общо с действителността. „И аз имам такива, повечето хора мислят, че съм луда, следвано плътно от мнението, че съм надута, а накрая ми казват: ама ти си супер свястна и си супер пич."

АД: И Пощенска кутия за приказки.

ММ: Именно. Пощенска кутия за приказки е едно прекрасно нещо и аз съм много щастлива, че съм част от идеята да идват хора, които искат да слушат разкази от напълно непознати автори. Ние нямаме претенцията да сме писатели, ние сме автори на разкази.

АД: Има много добри разкази!

ММ: Да, но за някои хора, това което правим, е чалга, защото не сме професионални писатели. Много хора, които по един или друг начин се занимават с изкуство, имат вътрешния порив да станат популярни. Въпросът е какво правиш с тази популярност после. Известността като цел е нещо ужасяващо.

АД: Което е парадоксално, защото има една плеяда модерни български автори, които са абсолютно нечетими.

ММ: За това техните тиражи стоят в кашони, а тиражите на Пощенска кутия за приказки се изчерпват за една седмица.

В текста има продуктово позициониране.

Новините

Най-четените