Едва ли някога сте мислили за формулата на Ойлер като за скъпоценен камък или падаща звезда, чиято следа осветява мрака. Едва ли сте я виждали като ред от поема, издълбан в непрогледна пещера. Което е сигурен знак, че „Любимата формула на Професора" ще ви заплени и стопли...
Ако сте поне толкова любознателни, колкото е домашната помощничка на Професора в изящния роман на Йоко Огава, няма начин да не се поровите из интернет, за да си припомните тригонометричните функции и логаритмите. Но по-важният урок на тази книга е човечността. Емпатията. Усетът за детайлите, които правят живота ни по-поносим и красив.
„Любимата формула на Професора" е омагьосваща история за умението да живееш тук и сега, да не отлагаш щастието си, както и за всички онези неведоми „формули", които могат да построят семейство. Съдбата на млада самотна майка, мила и отзивчива жена, се пресича с житейската битка на 64-годишен математик, чиято памет трае само 80 минути. Тя става негова домашна помощница, но в „уравнението" влиза и десетгодишният й син Рууто, пристрастен към бейзбола. (Първоначалният сблъсък с ексцентричния възрастен мъж отстъпва място на странна хармония, но няма да издаваме паролата за този обрат.)
Религията на Професора са числата. След претърпяна автомобилна катастрофа губи способността да запаметява нови неща и сакото му е осеяно с трептящи листчета, за да му напомнят за всичко, което забравя всеки ден - на всеки час и двайсет минути. Паметта му е застинала окончателно през 1975-а и оттогава, даже и да се опита да натрупа нови спомени, те веднага се разпадат. Макар и да помни теоремата, открита от него преди трийсет години, не си спомня какво е било менюто на последната му вечеря:
„Натрупани пластове тишина изпълваха сърцето на Професора, докато странстваше сред дървета от числа; прозрачна тишина, подобна на езеро, скрито дълбоко в горските дебри... Заместваше думите с числа всеки път, когато се чувстваше неловко. Числата бяха дясната ръка, която протягаше, за да се здрависа, но едновременно представляваха и връхна дреха, палто, чрез което бранеше себе си."
Разказвач с волна фантазия и вкус към нюанса, Йоко Огава е създала одухотворен и затрогващ текст, който напомня, че някои грешки в живота са верни, че дори и в хаоса на мирозданието човек може да намери опора. Екранизацията от 2006 г. успява да съхрани атмосферата и деликатността на книгата и да подчертае чара й. Заслугата е на режисьора Такаши Коидзуми и умело подбрания актьорски състав. (Българската публика ще има шанс да се наслади на филма през октомври в рамките на Дните на японската култура и поредното издание на „Синелибри".)
Да повторим урока - „приятелските числа" и двойки се срещат изключително рядко и трябва да се пазят грижливо. Вярното доказателство за твърдението, че някой те обича, се нарича хармония. „Има колкото искаш доказателства, които технически са верни, но са прекалено шумни, немарливи и дразнещи..."
Следващия път, когато видите прости числа - на етикетите с цените в супермаркета или в разписанието на автобуса, спомнете си за Професора. Вечната истина в математиката не се влияе от материята, нито от природните феномени или от емоциите, тя е невидима. Затова пък вечната истина в живота се нарича доброта. И не се нуждае от трайна памет, а само от воля за смисъл.
