На пръв поглед във „Вратата” не се случва почти нищо. Разказвачът е писателка, която се казва Магда като авторката (в едно интервю Сабо признава, че романът е донякъде автобиографичен). Историята проследява близките й отношения с нейната прислужница Емеренц.
Когато Емеренц постъпва на работа у Магда и съпруга й, те съвсем наскоро са се нанесли в голям апартамент. Това става след политическата реабилитация на Магда в комунистическа Унгария. В продължение на десет години литературната й кариера е била политически замразена. Сега тя оживява и тук, на новото място, Магда става писател „на пълен работен ден” с много повече възможности и неизброими отговорности.
Всъщност не Магда и съпругът й избират Емеренц, а тя ги избира. „Не пера мръсното бельо на всекиго“, казва тя и макар да се оказва, че двете жени са от един и същи селски край, забележителната Емеренц си остава мистерия с почти митически пропорции.
Тя е висока, с едра кост, добре сложена за жена на нейната възраст, по-скоро мускулеста, отколкото дебела, и излъчва сила като истинска валкирия. Дори белегът на главата й прилича на рицарски шлем.
Енергията на Емеренц е впечатляваща (освен че работи като прислужница, тя чисти снега пред 11 сгради по тяхната улица). Такава е и нейната сдържаност. Животните й показват благоразположението си, съседите са признателни за отзивчивостта й. В отговор обаче тя остава строга и резервирана.
В крайна сметка Магда и Емеренц все пак се сближават въпреки големите различия помежду им. Прислужницата е милостива и практична, но остава враждебна към Църквата, а Магда е вярваща, непрактична интелектуалка, влюбена в литературата.
Емеренц подкрепя Магда по време на тежката болест на съпруга й. Насърчава двойката да си осинови куче, след това го кръщава Виола и го обучава така, сякаш тя му е истинската стопанка. Разчита на помощта на Магда, когато очаква таен, но важен посетител (а когато той така и не пристига, става страшно!). Представя Магда на трите си близки приятелки, които я закрилят като трите мойри. И на фона на всичко това двете непрекъснато се карат и сдобряват.
Най-голямата близост, която Емеренц си позволява с Магда, е да й разреши да прекоси прага на дома й, да стане свидетел на всичките й тайни. Това е уникална привилегия – Емеренц не отваря вратата си на никой друг. Дори преди Магда да влезе в това, което нарича „Забранения град“, тя е стигнала точката, от която няма връщане назад – отсега нататък винаги ще трябва да се съобразява с Емеренц, чийто живот е станал част от нейния.
Магда започва да се ужасява от мисълта, че един ден може да я изгуби, че може да я надживее. Над отношенията им се рее сянката на една починала майка.
На много места в романа Сабо прави интересни препратки – към Вергилий, Шоу и Хофман, към Ериниите от гръцката митология и Библията, дори към „Отнесени от вихъра“, а това украсява Емеренц с почти свръхестествено излъчване. Книгата започва с кратка глава за повтарящия се кошмар на Магда години след смъртта на Емеренц – кошмарът на затворената врата. Така текстът е белязан още от самото начало със силен драматизъм, който няма да се наруши от привидно обикновените събития, които ще последват.
В речника на Емеренц циркът винаги обозначаваше национален катаклизъм, в този случай – Втората световна война, всяка една ситуация, когато жените нервничат, оглупяват и стават алчни, а мъжете безчинстват и размахват ножове, разбира се, сред исторически кулиси.
Приятелството между двете жени е неординерно, а разказът за него му придава изключителност. Ситуирано на една единствена улица в Будапеща от средата на 20 век, действието ни повече, ни по-малко отразява стремежа на човека към пълна и безусловна любов, стремеж, който е може би безперспективен.
Човечеството, казва Сабо, е извървяло дълъг път от появата си на тази земя и в бъдеще хората ще са неспособни да си представят варварските първи дни, когато сме се избивали безпощадно един друг, на групи или индивидуално, за нещо като чаша какао. Но дори тогава, в това бъдеще, няма да е възможно да се смекчи съдбата на жена, за която никой не е направил място в живота си.
„Колибри” издаде шедьовъра „Вратата” по случай 100-годишнината от рождението на голямата унгарска писателка Магда Сабо, която ни напусна през 2007 г. В центъра на произведението са драматичните събития, разиграли се в Унгария през 60-те години на миналия век.
Сабо е лауреат на най-високото унгарско литературно отличие на името на Лайош Кошут, а книгите й са преведени на над 40 езика (до 1956 г. произведенията й са цензурирани или неиздавани). Слава й носят именно заглавия като „Улица Каталин”, „Пилат” и „Вратата”, които се характеризират със забележителна психологическа релефност и отлично изграден вътрешен монолог.
Захващайки се с „Вратата” след смъртта на Емеренц, Сабо подчертава: „Сега знам нещо, което не знаех тогава: че привързаността невинаги може да бъде изразена спокойно, подредено, отчетливо. И че човек не може да предвиди каква форма ще приеме тя у другия”.
