В Москва - град на блокове, високи като небостъргачи и огромни транспортни артерии, спокойствието е рядък лукс. По тази причина много богати руснаци в последните години са привлечени от Патриаршеските езера - тих район с красиви сгради в стил "ар нуво", разположени около едноименното езеро. Всъщност езерата някога са били три, а сега е останало само едно и то точно в центъра на града.
Може да сте чували за Патриаршеските езера покрай романа на Михаил Булгаков "Майсторът и Маргарита". Сегашният район в лицето на новата Москва обаче няма нищо общо с тогавашния квартал.
Последните няколко години тук се появиха многобройни кафенета и барове, модни бутици и магазини за деликатеси. Районът е толкова популярен, че вечер, особено през уикендите, се изпълва с външни хора, които посещават баровете и ресторантите. Следователно богатите жители се оплакват, че приливната вълна от хора съсипва специалния им квартал.
Според други обаче именно богатите нови жители са всъщност онези, които разсипват съветския чар на района.
Джентрификацията в Москва има доста различна форма от тази в други големи градове, основно заради естеството на съветския живот. Преди век градът е станал свидетел на всеобща де-джентрификация, като аристокрацията е била изхвърлена от апетитните имоти в централна Москва след болшевишката революция.
Именията в стил ар нуво на Патриаршеските езера тогава са били превърнати в посолства, а красивите кооперации с просторни апартаменти, принадлежащи на търговци, са били разграбени и превърнати в комуналки (комунални апартаменти), в които няколко семейства споделят един голям апартамент, по едно във всяка стая.
Евгений Асе, 70-годишен архитект, който живее на Патриаршеските езера от 1948-та в жилищна кооперация, проектирана от баща му, също архитект, си спомня, че през 50-те години кварталът далеч не е бил добър.
"Имаше доста хулигани наоколо. Едва през 60-те години, когато бяха построени някои нови тухлени кооперации за съветския елит, той започна да става по-престижен", коментира той.
"Естествено, това винаги е бил красив район, но в него нямаше нито следа от хайлайфа, който сега го обитава", казва Юлия Ейбогина, която като дете между 1987-ма и 1993-та е живяла в комунална квартира тук. "Майка ми си спомня как другите хора в апартамента са ни казвали в кои дни ще има захар или други продукти в магазина, за да отидем да се наредим на опашка".
През 90-те години своеобразна джентрификация се случва в цялата централна зона на столицата.
Бизнесмени изкупуват комуналките от многобройните им собственици и предлагат на всяко семейство собствено жилище в периферията на града. След това възстановяват огромните, луксозни апартаменти до пъроначалното им състояние - такива, каквито са били преди съветските власти да изхвърлят първите обитатели. Малцина са жителите на комуналките, които ги предпочитат пред живота в цял апартамент, било то в предградията. И все пак комуниалният начин на живот тогава насърчава вид социална интеграция, която сега е безвъзвратно изгубена.
"Цялата същност на комуналния живот се състоеше в това, че не живееш с хора от твоята среда", обяснява Асе. "Лекари и инженери живееха със строителни работници; всички бяха смесени на едно място. В това имаше и нещо доста добро. Това смесване на социални групи сега се губи и наблюдаваме много по-голямо разделение и сегрегация между класите".
Районът през 2008-ма година. Снимка: onelifelog.wordpress.com
Постепенно Патриаршеските езера се превръщат в район, достъпен само за бизнесмени или богати представители на творческия елит. Дори за милиардери.
"Това е остров на европейски живот в Русия. Чувстваш се свободен, чувстваш се сякаш си на Запад. Но същевременно е като старата, истинска Москва от романите на Булгаков", казва София Шеварнадзе, водеща на телевизионно токшоу и внучка на бивш министър на външните работи на Съветския съюз, живял в този район преди около десетилетие.
Не всички могат да си позволят да живеят на Патриаршеските езера, но кварталът се е превърнал в магнит за различен тип хора.
Хипстъри и творчески личности работят на лаптопите си в кафенетата край езерото, богати домакини пазаруват дизайнерски дрехи и здравословни храни, новободаташи пият в баровете. В петък вечер не е необичайно да видите "Ламборджини", паркирано пред моден хипстърски бар. Ако правим аналогии с Лондон, районът се е превърнал в Хокстън, Примроуз Хил и Найтсбридж, обединени в едно.
Ако се разходите по "Малая Бронная" в полунощ в петък или събота, ще се натъкнете на италиански ресторанти, където хората са седнали на стъпалата на улицата и ядат ризото, както и на десетки барове, с тълпи от хора пред тях, които пият коктейли и се смеят до ранни утрешни часове. Надали минава и седмица, без да се открие ново модно заведение за хранене или бар.
Това е нещо ново за Москва и предизвика раздразнение сред жителите, които изведнъж видяха как тихият им квартал се превръща в основен парти център на руската столица.
Лайфстайл изданието Afisha това лято се проведе кръгла маса с участието на заможни местни жители. Това предизвика гняв сред останалите московчани, тъй като в диалога си богаташите определиха прииждащите парти-хипстъри като "хищно ято скакалци" и се оплакваха, че "елитната" атмосфера на района се съсипва.
Шеварнадзе казва, че нейното раздразнение няма нищо общо с класата, а просто с факта, че тихия район, в който се е нанесла, изведнъж се е превърнал в парти зона.
"Хората чупят неща до 6 сутринта под прозорците ми. Когато се нанасях, това беше жилищен район с малко на брой симпатични ресторантчета. Не желая това, което е сега", казва тя.
Снимка: 3yearsinmoscow.blogspot.bg
След публикацията полицията се намесва, а властите постановяват повечето барове и ресторанти да затварят към 11 часа вечерта - нещо необичайно за град, където животът е в денонощно движение.
"Сега цари конфронтация между две класи в района", казва Асе. "От едната страна са новите хипстъри с тяхната енергия, а от другата са богатите хора, които са платили много пари и искат да живеят в тих квартал. Но все пак и те са купили имотите си точно тук, а не на някое тихо място извън града, защото и те искат локация с енергия и заряд. Точно в това е големият парадокс".
