На 28 януари 2011 г., на третия ден от мащабните протести, които впоследствие ще свалят от власт египетския президент Хосни Мубарак, Twitter потребител на име Фарра публикува линк към снимка, която се предполага, че показва въоръжен мъж, който тича "по покривите по време на сблъсъците между полиция и демонстранти в Суец". "Вероятно" защото снимката и съобщението вече не съществуват, заместени са от известие, че подобно съдържание не съществува.
Малко неща са по-мимолетни от постинг в Twitter, но точно такива елементи от комуникацията като коментари, статуси или споделено съдържание са в сърцето на голяма част от историята, която се пише пред очите ни. Те са важен източник на информация за следващите поколения, който обаче може и да изгубим, ако не сме достатъчно внимателни.
Британски учени са провели изследване по тази тема, озаглавено: "Да се лишиш от революцията си: Колко споделени ресурси от социалните мрежи са изгубени?". Изследователите са събрали всички постинги в Twitter, посветени на шест важни събития от последните години - пандемията от H1N1, смъртта на Майкъл Джексън, размириците в Иран, Нобеловата награда за мир на Барак Обама, революцията в Египет и гражданската война в Сирия. Впоследствие е бил установен броят на споделените ресурси, които все още са достъпни или поне архивирани.
Резултатите от изследването са поразяващи - за една година от дадено събитие се губят около 11% от онлайн съдържанието, свързано с него, а само 20% биват надеждно архивирани. Тенденцията се запазва във времето.
Това е само едно изследване на една конкретна социална мрежа и свързаното с нея съдържание, но едва ли ако се проследи информацията във Facebook например резултатите ще бъдат твърде различни.
За нуждите на маркетинга има фирми, които се занимават единствено с архивиране на всички публични tweet-ове от 2006 г. досега, като те предлагат достъп до архива си срещу заплащане. Подобни решения има и за други платформи, но трудно даже и с механичното комбиниране на всички бази данни ще може да се възстанови динамиката на историческите събития след години.
Този проблем вече е на дневен ред в случаите, в които човек се наложи да търси онлайн ресурси от преди същинската поява на Интернет (тоест от епохата на Usenet групите и BBS форумите) или от времената на първите уеб сайтове. За няколко десетилетия местата на някогашни активни дискусии не само са изчезнали, но даже самите платформи, които са им давали "живот" не съществуват.
В резултат онлайн се намира по-лесно информация за събития от XVIII век, отколкото за втората половина на 80-те и началото на 90-те. Старите книги са стояли на лавиците с години преди да бъдат сканирани и да заживеят нов цифров живот.
За разлика от тях, голяма част от информацията, която един ден ще е нужна на историците, за да разберат ключови социални и икономически събития, се намира или в трудно достъпни и непълни архиви, или е заплашена от изчезване в близките години. За изследователите просто няма да е ясно за какво са си говорели хората в първите десетилетия на XXI век.
Няма да им останат "туитовете" за поколенията, о, Боже! Много тъпо!