Рецината е типично гръцко вино, познато и на българския пазар, но като правило в не най-добрите му варианти. В Гърция минава за съвсем непретенциозно и евтино кръчмарско вино, предлагано обичайно в половин литрови бутилки, затворени с бирени капачки.
По-претенциозните гърци понякога му се мръщят, макар че масово си го пият. Изглежда поради носталгично-сантиментални причини това е най-продаваното вино сред гръцката диаспора в чужбина и това едва ли би било странно, ако Гърция не предлагаше и много по-добри класически бели и червени вина особено през последните десетина години.
Но и сред рецините, впрочем, също има много добри, фини и балансирани вина.
В технологията на рецината няма нищо особено сложно. Това е нормално бяло вино, в което по време на ферментацията е добавена смола от пиния (или Алепов бор). Официално разрешената доза е до 10 г на литър, но реално се добавя около 1 грам.
Ако е повече, етеричният тон в аромата става прекалено натрапчив. След ферментацията виното се филтрира и тогава, естествено, част от смолата се отделя. Но ароматът й остава, понякога деликатен и с приятна свежест, друг път твърде силно изразен. Основният сорт грозде за рецина е Саватиано.
Самото грозде има леко терпентинова нотка в аромата, но не това определя смолистия характер в аромата на рецината. Прави се също от Родитис - друг типичен гръцки бял сорт, със сдържан и леко неутрален аромат с цитрусови нюанси. Освен от бяло вино има и рецина от леко червено или розе. Нарича се Кокинела.
Рецина се прави от близо 3000 години. Някога, преди навлизането на бъчвите във винарството, запечатвали амфорите с борова смола. Поради което ароматите на смолата прониквали във виното. Древните гърци смятали, че тя има специално отношение към съхраняването и качеството на виното и явно това убеждение е било достатъчно силно, щом технологията се е запазила, дори след навлизането на бъчвите и бутилките във винарството.
Единствено Гърция може да произвежда рецина в ЕС. Продуктът е защитен като Appellation traditionelle.
Рецината отдавна не е звездата на гръцкото винарство. През последните двадесет години индустрията бележи забележителен ръст. В страната има около 130 000 хектара лозя, като половината са с десертни и стафидени сортове, а останалите с винени. Избите са около 650, като повечето са неголеми семейни предприятия със средно между 5 и 15 хектара собствени лозя.
Любопитно е, че значителна част от лозята са на необичайна надморска височина - между 600 и 1000 м., което компенсира горещия климат. Разликата между дневните и нощните температури обяснява и доброто качество на някои гръцки бели вина.
Заради твърде дългата история на винарството тук има над 300 местни сорта, като някои от тях през последните години се радват на растящ интерес сред постоянно жадната за нещо ново, различно и все пак качествено винена публика.
Най-популярният бял винен сорт е Асиртико. До неотдавна е отглеждан основно върху вулканичните почви на о. Санторини, където дава най-добри вина - със силно тяло, минерални нотки в аромата и изразителна свежест.
Освен вече споменатите Саватиано и Родитис, два други популярни бели сортове са Москофилеро и Малагузя. Първият е с подчертано цветисти аромати и лесно може да бъде сбъркан с Мускат или Траминер. Вторият е с леко сладникав, но интересен нос. Вилана е бял сорт, характерен за о. Крит.
Вината са обемни, сочни, с цветисти нюанси в аромата и често с минералност в завършека. Елегантни и фини вина се правят също от сорта Робола. Атири е друг бял сорт с цветист нос (люляк), пикантна горчивина в завършека, но с ниски киселини.
От червените най-популярни са сортовете Агиоргитико и Ксиномавро. Първият дава наситени като цвят вина със стегнато и строго тяло. Вторият напомня малко на Пино ноар с типичните аромати на червен плод, сухи листа и пръст. Този сорт няма нищо общо с нашия Мавруд, както името му понякога заблуждава. Маврудът, впрочем, е познат и се отглежда в Северна Гърция по името Мавруди.
Много добри вина дават също и класически сортове като Шардоне, Совиньон блан, Каберне, Мерло, Сира и др. Изобщо Гърция е интересна страна за винения ентусиаст и има изгледи да става все по-интересна.
