Никълъс Кейдж може да има лъкатушеща кариера и хаотичен личен живот, но поне показва отношение към професията си.
Предпочитам да не бъда наричан актьор, заяви 57-годишиният носител на "Оскар" в подкаста на Variety Awards Circuit.
"С риск да звуча като претенциозен задник, харесвам думата "теспиан", защото теспиан значи, че влизаш в сърцето си, или във въображението си, или в спомените си или сънищата, и оттам вадиш нещо, с което общуваш с публиката", поясни той.
Разликата, според него, е че "актьор" винаги се свръзва с: "О, той е голям актьор, значи е голям лъжец". "Мисля, че е повече като засилване на въображението, смея да кажа - повече като шаманизъм", обяснява още звездата от "Да напуснеш Лас Вегас" и "Лице назаем".
Ранните шамани са правели това - политали са във въображението си, за да намерят отговорите, с които да спасят селото си. Харесва ми да гледам на актьорството по този начин, в риск да звучи напълно абсурдно и нелепо. Но ми допада идеята, че е малко по-органично и по-малко изкуствено, разсъждава Кейдж.
"Теспиан" също е термин, който се използва за актьорството, но произлиза от Теспис - смятаният за първия актьор поет от Древна Гърция. Той е първият, който излиза на сцена пред хора, за да представи творчеството си.
Кейдж вероятно е окрилен и от добрите оценки на критиката за последния му филм - "Прасе", в който той играе зарязал цивилизацията бивш топ-готвач, който живее с прасе, което събира трюфели.
57-годишният теспиан нарича режисьора на филма Майкъл Сарноски "Архангел Михаил", тъй като му е дал шанс да възроди кариерата си, която в последно време беше в сериозен застой.
"След няколко провала знаех, че съм маргинализиран от студиата и няма да ме поканят", признава Кейдж. "Знаех и че е нужен млад режисьор, който да си спомни някои мои филми и да знае, че аз съм точният човек за неговия сценарий и така да ме преоткрие", откровеничи Кейдж.
Кейдж, чиято истинска фамилия е Копола - той е племенник на Франсис Форд Копола, дава пример за въображение. "Няма нужда котката ми да умре, за да изиграя сцената. Мога да го представя и само това ще разбие сърцето ми и ще мога да го пресъздам", обяснява той.
А първият път, когато той си представя, че е някой друг и играе за пръв път, е в училищния автобус, в който той и негов приятел да били тероризирани от другите деца.
"Един ден си казах: Ще ми трябва малко настройване - сложих си каубойски ботуши, кожено яке и лапнах дъвка. Обявих: "Не съм Ники Копола, аз съм Рой Ричардсън, и ако не оставите приятелите ми на мира, ще ви сритам задниците", разказва Никълъс. Това е било първото представление на Кейдж и, по думите му - успешно, защото след него са спрели да го тормозят.
