Най-преекспонираната, шумна, досадна, невдъхновена публична любов на планетата към този момент. Кание Уест е музикален изпълнител, който може да бъде определен като слушаем и почти поносим само в режим на най-щедро преувеличение от страна на хора без особено отношение към изкуството на хармоничните звуци. Ким Кардашиян е по-пищната и тъмна инкарнация на синдрома “Парис Хилтън”, познат още като синдром на придобитата известност след публично разпространение на домашно порнографско произведение.
Успехът на Кание и Ким капсулира някои от най-неприятните страни на “културата на обожествяване на знаменитости”. Толкова тонове мастило, нули и единици са изхабени за отразяване на напълно безличното им, безинтересно съществуване.
Уест слага сол в раната на хората с вкус с безобразните си претенции за гениалност и творческо могъщество и венчава по най-карикатурен начин божествения комплекс със самосъзнанието на недооценена жертва.
Кардашиян усилено се опитва да обязди плътския тренд и да се превърне в символ на епохата на едрото дупе. Резултатът от пребиваването й като част от елита на САЩ е неизчерпаем ресурс на пародийно вдъхновение. Освен това тя няма шанс да бъде шампион в анатомичната класация, защото най-големият задник всъщност е нейният мъж – Кание “Искам Внимание” Уест.
Очаквано и закономерно присъствие в подобна анти-селекция. Хейтът по Бийбър може да е клише, но е оправдан и обхваща цяла една култура на корпоративно-медийно преклонение пред най-бясната манифестация на посредственост и лош вкус.
С 63 милиона последователи в Twitter и 72 милиона фена във Facebook 21-годишният Бийбър се оказа особено устойчив символ на музикална деволюция и позлатено творческо безсилие. Той все още владее оскъдното въображение на милиони 12-13-годишни момичета.
Метаморфозата от девствен юноша в татуиран SWAG пакостник с размъкнати гащи и “гангста” поведение беше очакван ход в опит за задържане на медийно внимание. Бийбър е могъща машина за досадни гафове и гаври с концепцията за социална грация. От малоумни расистки песньовки, изтекли в социалните мрежи, до идиотски изказвания като онова, че ако Ане Франк беше жива сигурно щеше да е belieber (както се наричат всички фенчета на бездарния изпълнител, б.а).
С близо 91 милиона харесвания във Facebook, гологлавият екшънмен с дълбок глас и плитки умотворения е сред най-харесваните глобални знаменитости в Интернет. Дизел дължи поне 91% от популярността си на бензиновото порно “Бързи и яростни”, чиято седма част унижощи световния бокс-офис и вече разполага с близо милиард и двеста милиона долара приходи от продажби на билети.
Монументалният (и крайно незаслужен) успех на скоростната екстраваганца снабди своя мускулест символ Вин Дизел със заблудата, че може да се трансформира в напомпан философ. В последните няколко години той е брулен от някаква особено месианска делюзия и се възприема за пророк и вестител на псевдо-религиозния култ, формиран около феномена “Бързи и яростни”.
Върхът на сектантското изолиране от реалността е достигнат наскоро с окастреното от всякакви нюанси на самоирония или сарказъм изказване на Вин Дизел, че “Бързи и яростни 7” е достоен за “Оскар”. Не, Вин, семейната сапунена мелодрама на нефтени стероиди, която се зове “Бързи и яростни 7” няма право дори да бъде изговорена в едно изречение с думата “Оскар”, колкото и да са паднали критериите на Академията.
Хитрият индиец Дийпак Чопра е медийно коронован гуру на модерното шарлатанство. С диамантени рамки на очилата и спокоен тон, авторът на бестселъри за себепознание и самопомощ произвежда нюейдж-нонсенс в индустриални количества и прибира парсата от лековерната наивност на милиони хора, които просто искат да бъдат едно с Вселената.
Дийпак Чопра е имитация на мъдрец от XXI век, фасаден мислител с готови решения за всички проблеми, който маскира откровените глупости като научна философия. Най-опасен е, когато ангажира съмнителните тези на алтернативната медицина за собствени лукративни цели.
Последната му анти-интелектуална прищявка е жонглирането с квантовата теория на полето, която той ползва по най-нехигиеничен начин, за да състави карикатурни аргументи в защита на теистичните си бълнувания.
Чопра е виртуоз на холистичното мъмбо-джъмбо и коварен мистификатор с необясним авторитет. Време е за фалит.
Вече чувам роялистки мотивираните аргументи против този противоречив избор: “Неее. Нее и прекрасното кралско семейство на аристократичните знаменитости Кейт и Уилям. Как може да не ги харесвате! Това са Херцогинята и нейния Принц! И бебчето е супер!”
Дори по-циничните коментиращи биха изчерпали хейта си към тази красива двойка със заключението, че най-лошото, което може да се каже за Мидълтън и Принца е, че са далеч по-софистицираната, елегантна и престижна версия на Кание и Ким. До известна степен двамата са именно това – аристократичният евро-отговор на холивудските синьокръвни парвенюта.
Но зад екстремната медийна експлоатация на най-обожаваното британско семейство наднича грозната глава на наследствената привилегия и подривния роялизъм. Кейт и Уилям са глобални любимци поради случайни струпвания на исторически обстоятелства и нямат никаква реална заслуга към човешкия род.
В основата на всяко демократично, либерално, гражданско общество стои отрицанието на потопените в кръв и несправедливост традиции на потомствената аристократична привилегия. Затова и митологизирането на Мидълтън и Уилям е мотивирано от най-ирационалните и робски механизми на колективното конформистко мислене.
