Консерваторите и крайните феминистки може и вече да са изоставили (или поне загърбили временно) битката срещу порнографската индустрия, но тя вече си има нов и наистина неочакван защитник - младите мъже в американските колежи.
Вдъхновени до голяма степен от енергията на движението #MeToo и от моралната висина на идеята за равенството между половете, момчета от различни колежи и университети в САЩ са започнали в кампусите си кампания за забрана за достъпа до сайтове за възрастни.
Усилията в тази посока започват от Университета Нотр Дам през октомври. 80 колежани публикуват отворено писмо, с което искат от университетското ръководство да постави филтър за "розовите" сайтове в интернет мрежата на университетския кампус.
Оттогава двигателят на тази кампания Джим Мартинсън казва, че е получил имейли от повече от 40 студенти в други университети, които подкрепят действията му и искат подобен филтър в собствените си кампуси.
Възпитаници на множество католически колежи са харесали идеята и в момента лобират за нея. Практиката е подета и от откровено светски ориентирани университети като Харвард, Принстън, Университета на Пенсилвания и Университета Пен. В последните два дори има вече доброволческа кампания с флайъри, които разясняват за опасностите на порнографията.
И все пак засега голямата битка остава в Нотр Дам. Според Мартинсън ако неговият университет се реши да въведе такава забрана за жанра за възрастни, скоро след това много други висши училища ще последват примера.
Кампанията има едно просто искане - да се инсталира филтър в WiFi мрежата на колежа, който да блокира достъпа до всички уебсайтове за разпространение на порнографско съдържание (или поне по-големите и по-известните от тях). Технологичната политика на Нотр Дам вече забранява достъп до подобно съдържание в мрежите на кампуса, но допълнителната дигитална бариера би била следваща крачка в тази посока.
Самият Мартинсън бил наистина изненадан от широката подкрепа за начинанието. Петицията, инициирана от него и от колегите му, вече е подкрепена от над 1000 студенти (мъже и жени), което е повече от 1/10 от всички студенти на университета.
В отвореното писмо, публикувано в университетския вестник Notre Dame Observer, Мартинсън и колегите му твърдят, че порното учи мъжете да гледат на жените като на обекти за собственото им сексуално удовлетворение, нормализира сексуалното насилие и експлоатира участващите вътре мъже и жени. С писмото си те призовават университета и останалите си колеги "да се застъпят за достойнството на всички хора, особено за това на жените".
Писмото бързо бе последвано от отговора на повече от 60 "жени от Нотр Дам", които твърдят, че разпространението на порнографията в университета "възпрепятства мъжете и жените да се опознаят максимално като личности и да завързват приятелства и взаимоотношения".
Предложението беше подето от няколко силни консервативни медии, а идеята вече е стигнала до ръководството на университета.
И макар мнозина сред колежаните да възприемат идеята като революционна, тя далеч не е. Освен че места като McDonalds и Starbucks вече имат такива филтри на WiFi-я в заведенията си, идеята е тествана и в два други университета - колежа Холи Крос и университета на Северен Илинойс (където обаче впоследствие забраната е ограничена само до персонала на учебното заведение).
По-големият дебат е дали наистина жанрът за възрастни е такъв проблем в колежите. Мартинсън твърди, че приема въпроса за своя кауза, след като чува че един от колегите му се бори с пристрастяване към порнографията.
Според едно проучване от 2013 г. установява, че средно колежаните използват интернет за подобни удоволствия по веднъж-два пъти в месеца. Подобно изследване сред студентите в 4 държави от 2014 г. показва, че 76% отговарят утвърдително на въпрос дали са гледали порно въобще. Когато става въпрос за последните 3 месеца обаче, те не показват особена активност по темата.
Има малко доказателства за тезата, че порното води до лошо отношение към жените. А както някои експерти посочват, през последните няколко десетилетия поне в САЩ броят на сексуалните нападения се е понижил, въпреки абсолютния възход в разпространението на розовите сайтове благодарение на интернет.
Факторът, определящ дали порнографията се възприема като проблем, е доколко човек е религиозно настроен.
Така например самите колежани от Нотр Дам са членове на една от религиозните студентски организации на университета, както и голяма част от тези, които се свързват с Мартинсън.
И все пак те предпочитат темата да се концентрира не толкова върху собствените им религиозни вярвания, колкото върху потенциалните вреди, които порното оказва - възможността за пристрастяване и отношението към жените, което се промотира (експлоатиране и обективизиране).
Според някои от агитиращите за забраната студенти поне 1/3 от видеата за възрастни в интернет са със съдържание, в което жените биват малтретирани психически или физически, което "няма как да не се отрази върху поведението на гледащия".
Изненадващата съпротива срещу действията им идва от страна на някои феминистки, според които писмото на Мартинсън и колегите му е "покровителствено" и "обидно" спрямо жените, които работят в индустрията.
Паралелно с това към редакцията на вестника, публикувал обръщението, са пристигнали 6 други писма срещу идеята. Един от колумнистите на вестника е публикувал сатиричен коментар по темата, озаглавен "Give Me Pornhub or Give Me Death" ("Дайте ми Pornhub, или ми дайте смърт" или в по-свободен превод "Pornhub или смърт").
Единственото сигурно нещо, ако подобна забрана на порното мине, е, че ще се повиши търсенето на VPN мрежи, а след това нещата ще се върнат обратно към обичайното. Понякога да заобиколиш забраната е много по-лесно, отколкото да я наложиш наистина.
