Септември 2022 г. за "Месец на македоно-американското културно наследство" - това е предложение, което американският конгресмен от Демократическата партия Брендан Бойл, представляващ щата на Пенсилвания, отправя от името на група конгресмени в законодателния орган на САЩ.
Инициативата е внесена за разглеждане в Комисията по надзор и реформа, като тепърва ще се прецени дали тя въобще да бъде придвижена към общи обсъждания в пленарната зала.
В самата декларация, която Бойл изчита, се говори за присъствие на македонци в САЩ още от 1492 г., както и за "честване на македонския език, история и култура на македонските американци и техния невероятен принос за Съединените щати".
Той посочва за пример заслугите на преселници от региона, чиито фамилни имена завършват с българските наставки "-ов" и "-ев" и съвсем малко с фамилии, завършващи по характерния за днешна Северна Македония начин - с наставка "-ски".
Още повече - един от основните примери вътре е журналистът, публицист и политик Стоян Христов - автор на книгата "Това е моята страна", посветена на Македония. Това, което авторите на декларацията пропускат да отбележат, е, че Христов определя себе си за българин от Македония.
Според конгресмените, подписали се под този документи, днес в САЩ живеят "половин милион американци с македонски произход", като според тях имало големи македонски диаспори в основни градове на страната.
Конгресмените също така посочват, че към САЩ е имало големи преселения на македонци след Илинденско-Преображенското въстание, двете балкански, двете световни войни, гражданската война в Гърция и политиките на комунистическа Югославия.
Самата резолюция за Месеца на македоно-американското културно наследство не е гласувана и тепърва ще се решава дали подобно нещо въобще си заслужава обсъждането.
Един от най-любопитните моменти в документа обаче действително остава неговото първо изречение за македонците в САЩ още от 1492 г. - годината, в която Христофор Колумб достига Бахамските острови.
Юристът и анализатор Димитър Стоянов дава обяснение за това парадоксално твърдение, като според него то лежи върху е една опровергана историческа мистификация, според която един от членовете на екипажа на Колумб е македонец.
"През 70-те години на миналия век един наш дипломат в Мадрид на име Иван Димитров, любител-историк, решава че Алфонсо де Охеда, участник в експедициите на Христофор Колумб, всъщност бил... българина Драган от Охрид. По линия на "Охеда" - "Охрид", съответно "де Охеда" от "Охрид". Иван Димитров дори написва статия по темата. Статията е последвана от подигравателен фейлетон във в. "Стършел", но след нареждане "отгоре", тоест по линия на висшето партийно ръководство на БКП, всякакви публикации по темата спират", пише Стоянов в публикация в профила си във Facebook.
"От този момент нататък темата регулярно се повдига от различни жълти издания. Но е опровергана. Проф. Драгомир Драганов, който специализира в Испания, получава задача по случай 1300-годишнината на България през 1981 г. да провери версията на Димитров. Той прави проверка. И не намира нито Драган, нито Охрид. Та, изобщо няма да се изненадам, ако македонските лобистки дейности във Вашингтон са се опрели на това - че Алфонсо де Охеда не бил от Нова Кастилия, а всъщност бил от... Охрид. Сиреч македонец. И са развили тази теория. И тя е стигнала до документ на американската държава", коментира още Стоянов.
Междувременно резолюцията на групата конгресмени предизвика реакция от страна на най-старата и най-важна македонска политическа организация в Америка - Централното ръководство на Македонските патриотични организации в САЩ.
Оттам изпращат до Конгреса специално обръщение, цитирано от БГНЕС, в което се призовава за редакции в самата инициатива що се отнася до македонската идентичност.
"Като македонски американци, ние сме доволни да видим резолюцията на Конгреса (House Resolution 741), която предлага септември 2022 г. да бъде обявен за Месец на македонското американско наследство... Налице е обаче проблем с формулировката на резолюцията, тъй като включва израза "честване на македонския език". Използвайки "македонски език", резолюцията напълно пренебрегва приноса на македонските американци, които са имигрирали в Америка преди Втората световна война, и приноса на техните потомци, родени в Америка, които са се идентифицирали и продължават да се идентифицират като БЪЛГАРО-езични македонци. "Македонският език" е част от новата етническа македонска идентичност, която придобива видимост чак след Втората световна война със създаването на етническа македонска държава в рамките на Югославската федерация", пишат от МПО.
"Нашите американски предци преди 1945 г. са били македонци и са определяли себе си като "македонци", но са използвали термина "МАКЕДОНСКИ БЪЛГАРИ" или "български македонци", за да се разграничат от другите етноси в Македония. Преди Втората световна война "македонец" не е етнографски, а географски термин и преобладаващото мнозинство от македонците преди 1945 г. са се определяли като македонски българи", се допълва в обръщението към Конгреса.
"Така че, когато в настоящата резолюция на Конгреса се споменава "македонският език", се пренебрегва значителното мнозинство от българо-езични македонци, които са допринесли за величието на Америка. Тази резолюция признава единствено етническите македонци от миналото и настоящето, които обаче реално никога не са били някакъв фактор до периода след Втората световна война, когато създадената от Югославия днешна Северна Македония, като федерална югославска единица, започва сериозно да насърчава етническата македонска идентичност със собствен т.нар."македонски" език, с помощта на югославската образователна система и практики на етническото прочистване", пишат още от МПО и призовават да се постави в самата резолюция уточнението, че има две македонски идентичности - етнически македонци и македонски българи.
Самият акт на американските конгресмени, сред които е и Клаудия Тени, опитала наскоро да повдигне въпроса за санкции над България заради ветото ни към Скопие за членство в ЕС, може да се погледне като нов акт на македонски лобизъм в САЩ в опит за оказване на натиск над София.
Скопските дипломати активно търсят партньори зад граница, най-вече в Америка и в Германия, които да им помогнат за това да прокарат каузата на РСМ за влизане в Европейския съюз.
Един от все още спорните въпроси между София и Скопие засяга македонския език, който не е получил официално признание от България, а в момента представлява една от разделителните линии в отношенията между двете държави.
Едно евентуално подобно признание от САЩ, в което конгресът да определи септември за специален месец, посветен на влиянието и наследството на македонците върху културата и историята на Америка, ще е важен коз в опитите им да се повлияе над България.
